След петчасова дискусия Националният съвет на „Да, България“, един от политическите субекти в коалицията „Демократична България“, единодушно взе пет решения, съобщават от пресцентъра на формацията.
1. Възлага на Изпълнителния съвет да започне вътрешнопартиен дебат за изработване на актуализирана идейна и програмна платформа в съответствие с ценностите на „Да, България!“;
2. Възлага на Изпълнителния съвет да проведе разговори с партньорите от „Демократична България“ за надграждане на „Демократична България“ като водещ субект в център – дясното политическо пространство;
3. Възлага на Изпълнителния съвет да проведе вътрешнопартиен дебат за избор на европейско политическо семейство, включително и с оглед възможността за включване в едно общо европейско политическо семейство с „Демократи за силна България“;
4. Възлага на Изпълнителния съвет да организира Национална конференция на „Да, България!“ в началото на месец март 2024 г., която да вземе решение по посочените вече въпроси;
5. Потвърждава подкрепата си за кабинета „Денков“, участието си в коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и стратегическото взаимодействие между ПП и ДБ за реализиране на програмните цели на управлението на страната.
Междувременно депутатът Христо Иванов от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, който е лидер на „Да, България“, коментира взетите пет решения по следния начин в профила на формацията във „Фейсбук“:
Демократична България трябва да дефинира дългосрочните цели на страната от десни позиции. Трябва ни политическа сила, която да дефинира дългосрочните цели на обществото за неговата внимателна, умерена, нереволюционна модернизация и адаптация към изключително сложната геополитическа ситуация в света.
Трябва ни политическа сила, която отстоява десните ценности.
Това по никакъв начин не поставя под съмнение подкрепата за правителството и партньорството с „Продължаваме Промяната”, а отговаря на необходимостта от по-дългосрочни визии на Демократична България.
Трябва ни политически субект, който дългосрочно може да налага приоритети. Съществува нужда от легитимация на политическите позиции в една нова политическа среда, в която вече няма партии-великани и никой не може да претендира за цялата власт. Необходими са политическо договаряне и политически разговор.
За да се нормализира средата на договаряне, много е важно политическите формации да имат големи разкази. Защото повече не можеш да се легитимираш само с искането на цялата власт, това трябва да става през големи разкази, за да бъде устойчив моделът.
Това е шанс за нормализация. Хората са свикнали изборите да бъдат спечелени от една партия, а това винаги е водело до концентрация на политическа власт, която се превръща в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт чрез организирана злоупотреба в задкулисието извън публичните институции.
Партиите великани обаче вече са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до максимум средни по размер политически формации. Това означава невъзможност за тропане по масата. Означава нужда да се разговаря.
Преходът от политиката на червените линии и на кандидатирането на политическите сили в ролята на гиганти към култура на договаряне е бавен, понякога фрустриращ, но конструктивен процес. Ако успеем да легитимираме политическото договаряне и го направим устойчиво, това ще е най-голямата свобода.
Видяхме го на местните избори – практически в нито един голям областен град няма общински съвет, доминиран от една политическа сила. И трябва да се договаряш.
Това е най-голямата гаранция, че няма да го има стария модел. Ние имахме идеята, че ще сме авангарда на разграждането му, но не се получи. И се отнасям с известна благодарност към гражданите, защото разбират, че целта не е била “моделът Борисов” да стане “моделът Иванов”, а да няма модел.
Всички, които сме на политическата сцена, трябва да бъдем оценявани не по шума, който вдигаме, а по това до каква степен сме част от решението, а не от проблема.
Основната ни задача е да сме много обрани, много внимателни, за да не се превърнем в част от проблема – иначе обществото няма да ни го прости. Затова рядко говоря, защото трябва да сме обрани.
Много е изкушаващо да кажеш – правителството е толкова слабо, аз мога да го бутна и всеки започва да клати лодката, с претенцията – следователно силата е при мен.
Нищо подобно, всеки може да унищожи правителството, но тогава ще понесе тежки вреди. Ако искаш да извлечеш дивидент, трябва да покажеш, че правителството зависи от теб и за да го има, трябва да го укрепваш.
Идва време да си седнем на задниците, малко да помълчим и да започнем да се държим по-конструктивно.
