Конкуренцията в цифровата среда става все по-ожесточена, а вниманието на потребителите – все по-кратко. За бизнесите е важно да умеят да привличат и задържат вниманието на хората. Това е един от основните изводи от проведената през седмицата конференция Digital Annual Summit 2023, организирана от сп. Enterprise. А познаването на правилната аудитория, на нейните навици и интереси и умението за ефективна комуникация е в основата на успешния бизнес.
Тенденции и бъдеще
Според Милена Мишинева, CDO & Product Strategy Director, dentsu Southeast Europe, изкуственият интелект (AI) заема основно място в новите технологии, от които дигиталният бизнес се възползва. Данните на dentsu сочат, че 91% от глобалните потребители смятат, че AI ще е технологията, която те ще ползват най-често под различни форми.
Сериозни трансформации се очакват в начина, по който търсим информация в търсачките и платформите за търговия, каза още Милена Мишинева.
Тя очертава и две предизвикателства за дигиталния бизнес – убедително грешните отговори, които AI дава, въпреки че създаването на съдържание е една от най-интересните възможности на технологията, и оптимизирането на рекламата.
Според прогнозата на dentsu ръстът на дигиталната реклама за 2023-2025 г. се очаква да е малко над 6 процента. В днешната ситуация на пазара, за брандовете е важно да се отличат от останалите на пазара, за да бъдат успешни, подчертава Мишинева.
Според Николай Йоргов, Founder & CEO, Stellary, друга тенденция в маркетинга през 2024 г. е, че фокусът вече не е само върху имиджа. Хората искат да се асоциират с други хора, съдържанието става все по-важно. Това е голямото предизвикателство пред брандо. Освен това, изключително важно е генерираното от потребители съдържание, което привлича вниманието на по-младото поколение – поколението, израснало с технологиите. А то вярва на автентично изглеждащи хора.
Видеото е във фокуса на съдържанието като най-предпочитан формат от потребителите в момента.
Инструменти и оптимизация на кампании
Линда Иванов, Regional Manager, Europe, Eskimi, отбелязва, че вниманието на хората в интернет е кратко, в рамките на няколко секунди. Същевременно конкуренцията за потребителското внимание е ожесточена – на дневна база един потребител е изложен на над 6 хил. реклами. Работата за хората, които се занимават с реклама, става все по-трудна заради липсата на внимание и конкуренцията в борбата за това внимание, посочва тя.
Четири неща работят за брандовете в Европа, за да получат повече внимание, коментира Линда Иванов. За рекламодателите е важно да измерят ангажираността, да приложат иновации, за да станат по-забележими и да получат повече внимание.
Линда Иванов коментира и мястото на гейминга като фактор за привличането на вниманието на аудиторията. Тя посочи, че има голяма разлика между разходите за маркетинг и местата, където хората концентрират вниманието си. Над 56% от разходите за маркетинг, например, се насочват към телевизията, където вниманието не е толкова фокусирано. Същевременно разходите за маркетинг в игри е са под 2% от общите разходи, а вниманието на потребителите е значително по-голямо.
В крайна сметка, рекламите в игри постигат по-висока видимост, като повече хора са склонни да купят, след като са видели реклама в игра, според различни статистики. Видимостта на рекламите в игри е почти двойно по-голяма от стандартната – около 15 секунди спрямо 8 секунди, посочва Линда Иванов.
Медиите и мястото им в дигиталния пейзаж
Като част от събитието се проведе панелна дискусия на тема „Дигиталните медии – предизвикателства и възможности за взаимодействие с бизнеса“.
Журналистката Сирма Пенкова коментира, че смисълът и същността на медиите не се е променила в ерата на социалните мрежи – те информират, анализират, обясняват какво се случва. Дали това достига в печатен вариант, чрез телевизия или в дигитални формати, това няма никакво значение
Според нея, бизнес моделът на медиите в момента е грешен и нездравословен. Издръжката на една медия само от реклама е рисково и медиите трябва да мислят за друг източник на приходи – например, от потребителите на базата на абонамент. Така, отбелязва Сирма Пенкова медията ще стане по-силна, с по-устойчив бизнес.
Александър Варов пък посочва, че рекламата вече не е монопол на медиите. В повечето рекламни форуми се говори повече за платформи, отколкото за медии. Медиите имат битие извън платформите, което е с огромна тежест.
Според Александър Варов бизнесът с дигитални медии е устойчив, изграден, стабилен и ясен. Днес живеем в глобална система, но голяма част от глобалните играчи нямат бизнес в България или са затворени системи със специфично поведение. Реалността е, че проблемът на медиите в момента е растящият разход за технологии. Медийните компании са принудени да плащат сериозни разходи за технологични решения, които преди години не бяха на дневен ред.
Деница Димитрова, управител на “Мит прес”, коментира, че българският дигитален пазар е малък и значителен процент от разходите на рекламодателите се насочват към телевизията. Една важна част от активното население обаче не потребява телевизия, тези хора с в дигитална среда. И усилията са да се убедят клиентите, че рекламата в истинска дигитална медия има смисъл. Според нея, най-важното нещо е репутацията и доверието, което медията е изградила през годините, благодарение на качествено съдържание.
Данни и качествена комуникация
Според Радослава Ганозова, асоцииран директор, Корпоративни комуникации и брандинг, Teva Pharmaceutical, пандемията от ковид-19 е променила комуникацията в здравеопазването и фармацевтичния бизнес, например. Дигиталната комуникация е ускорила предаването на информация, но и разпространението на конспиративна информация и информация с ниско качество.
В основата на ефективната комуникация е познаването и разбирането на аудиторията, активното слушане и комуникацията с грижа и емпатия, категорична е Ганозова.
Виктор Стоилов, Founder and CEO, и Ребека Маринова, Head of Projects, Markademics, коментираха ключовото място на проучванията за социалните медии и как да се извлича полезна информация и конкурентни предимства от тях.
Според Виктор Стоилов, 2023 г. е била годината на промените, които през 2024 г. ще дойдат и в България. Той подчерта, че най-важното за бизнесите е да познават потребителите си. Една възможност за опознаване на потребителите е да се направи анкета след поръчка.
Ребека Маринова допълва, че е важно да се проучват конкурентите. Заедно с това е много често бизнесите забравят да гледат какво правят лидерите в платформите, а това може да е следващият голям тренд в България, казва тя. Важно е и проучването на това какво пишат медиите и във форумите, както и органичните коментари в социалните платформи, ревютата в Amazon и други. Това може да даде интересен поглед над ситуацията и да създадат реклами под по-различен ъгъл.
Поколението Z на хоризонта
Ивo Илиев, CEO, BOLANDILA, говори за поколението Z и начините за ангажирането на младежите от брандовете.
Поколението Z и милениалите са голям сегмент от потребители, които гледат потребителско генерирано съдържание. До голяма степен това видео съдържание замества телевизията, посочи Иво Илиев.
Поколението Z потребява основно дигитални медии – 93% от представителите на поколението ползват дигитални медии, допълни той. Те обаче търсят човешко отношение и да не бъдат третирани като част от безлична група.
Това поколение е по-търпеливо и отлага удоволствията в сравнение с поколенията 50 години назад. Те не държат да притежават, а предпочитат да наемат – жилища, абонаменти, автомобили и т.н. Освен това предпочитат брандове, които защитават социални и екологични каузи и автентичност.
Рени Ананиева, Brand Manager, Devin JSC, подчертава, че най-важното е да се познават потребителите. Тогава бизнесите ще им правят по-конкретни предложения и ще бъде по-успешен. Бизнесите трябва да са подготвени за комуникация с потребителите – никой не иска да му се продава, хората искат да общуват.
Методий Пейчев, маркетинг мениджър, SoPharmacy, коментира, че това, което COVID докара като дигитализация на много пазари, се задържа вече трета година. При онлайн аптеките има ръст от порядъка на 30-50%, което е бурно развитие и само по себе си представлява предизвикателство. Друго предизвикателство е, че на пазара има на практика пет поколения, четири от които са дигитални. Клиентите искат много дигитални услуги и техните желания са по-бързи, отколкото компанията успява да удовлетвори заради законодателството, а не заради технологиите.
Ленко Йорданов, Head of Digital & Demand Generation, tbi bank, посочи, че бизнесът трябва да мисли за алтернативи при събирането на данни за потребители. Това, което е помогнало на банката да взема по-добри решения, е информацията за клиентите и кой клиент от коя платформа се насочва към нея.
Според Жюстин Томс, това, което най-много ѝ е липсвало в българското дигитално пространство, е смелата и креативна комуникация. Малко са примерите с качествено съдържание, което да остава. Повече бизнеси ще се ориентират към платформи, където има по-малка конкуренция и по-лесно ще могат да ангажират потребителите.