ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Банките и правоохранителните органи в 9-та кампания срещу “финансовите мулета”

Финансови институции и правоохранителни органи от 26 държави се включват за девета поредна година в съвместна кампания, насочена срещу схеми за изпиране на пари и набиране на “финансови мулета”, съобщава Асоциацията на банките в България (АББ).Тези лица имат ключова роля при изпирането на средства, придобити чрез широк спектър от онлайн измами, например, така популярните напоследък телефонни измами, фишинг измами с имейли, имитиращи реално съществуващи сайтове, измами при електронна търговия, подмяна на сим карти, социално инженерство и други. Глобалната кампания е организирана от Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол /EC3 – EUROPOL/, а партньор е Европейската банкова федерация, на която АББ е член.

Тази година са установени 10 759 лица „финансови мулета“ и 474 лица, които ги набират – двойно повече от миналата година, като действията на правоохранителните органи са довели до арестите на 1 013 лица, според данни на Европол. В хода на кампанията са инициирани 4 659 разследвания. Повече от 2 800 банки и други финансови институции и компании за компютърни технологии спомагат за докладването на над 10 736 неправомерни транзакции, довели до загуби на стойност 100 млн. евро, в които са използвани „финансови мулета“, предотвратявайки щети за 32 млн. евро.

По време на тазгодишната кампания, от страна на българските правоохранителни органи са идентифицирани 165 “финансови мулета” и 20 лица, които ги набират, както и 102 жертви от престъпната дейност, което е три пъти повече в сравнение с миналата година. Във връзка с борбата с финансовите престъпления, в хода на текущата кампания, с помощта на банките в страната, са установени 358 неправомерни транзакции – над тройно повече от миналата година, като са предотвратени щети на стойност над 100 хил. евро.

Финансово “муле” е лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисионна. Според статистика на Европол, в 95% от случаите “финансовите мулета” се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари.

За набиране на “финансови мулета” се използват различни схеми, например, сайтове за запознанства, чрез които престъпниците се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства. Също така, чрез постове в социалните мрежи с примамливи предложения за работа, гарантираща лесно и бързо забогатяване, се цели привличането на вниманието на студенти и млади хора. Престъпниците са все по-изобретателни, като често пъти се възползват от реално съществуващи събития, за да направят предложенията си да изглеждат по-достоверни. Те имат за цел да привлекат представители на най-уязвимите групи, които имат нужда от парични средства – студенти, хора, които са загубили работата си и други. Често пъти те използват и информация за набелязаните от тях лица, с която са се сдобили чрез социалните мрежи.

Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като “финансови мулета”, да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях.

Банковият сектор в България подкрепя усилията на правоохранителните органи и си сътрудничи активно с тях за предотвратяването и разкриването на финансови престъпления, свързани с изпирането на средства, придобити от незаконна дейност. Банките имат строги правила и изисквания, чрез които идентифицират своите клиенти, на което се дължи и голямото доверие, с което се ползват сред потребителите на финансови услуги.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст