ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Франция поведе на Германия с 1:0 в битката за оцеляването на ядрената енергетика

Ако не глобални ангажименти и конкретни цели за борбата срещу климатичните промени, на международната среща COP28 в Дубай алианс от 22 държави, сред които и България, успя да се наложи и да постигне споразумение за утрояване на ядрените мощности до 2050 година.

Този акт е победа с „туш“ за за Франция, която през последните 10-12 месеца активно лобира не само за „вкарване“ на ядрената енергия в зелените планове на ЕС, но и за финансирането й от еврофондове за енергиен преход.

Ролята на губещия се падна на Германия и Австрия, за които ядрената енергетика продължава да е реална опасност, а не част от решението на проблема с климатичните промени.

На заключителната конференция на ООН по изменението на климата,

България стана част от още една глобална инициатива,

която ще протече в две сюжетни линии:

– утрояване капацитета на възобновяемите енергоизточници на енергия – до 2050 г.;

– удвояване на темповете, с които се усъвършенства енергийната ефективност – до края на 2029 година.

Наши партньори в двете стратегически инициативи са САЩ, Франция, Швеция, Обединените арабски емирства, Румъния, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада и Нидерландия.

След обявяването на

новия ренесанс на ядрената енергетика,

френският президент Еманюел Макрон призова Световната банка, международните финансови институции и банките за развитие да включат “мирния атом” в политиките си за енергийно кредитиране. Ключова цел, според него, ще са малките модулни реактори – реална алтернатива на изкопаемите горива, защото са по-евтини и по-достъпни дори за развиващите се страни. 

Само преди седмица, еврокомисарят за единния пазар Тиери Бретон “подгря публиката” по темата, съобщавайки новината, че в началото на 2024 г. ще види бял свят един чисто нов…

Европейския алианс за малки модулни реактори.

Въпреки ентусиазма на Макрон, подкрепата за това решение срещна много критики. Бъдещето на ядрената енергетика като средство за постигане на енергийна неутралност отдавна е разделило Европейския съюз на два по-големи лагера. В единия са 14 държави членки, сред които е и България – главно с амбицията на правителството на построи два нови реактора на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Голямата “претенция”, заявена от обитателите на този лагер, е

европейският бюджет да бъде използван и за нови ядрени мощности.

Германия, Австрия и още няколко държави членки обаче остро се противопоставят на това намерение.

Германия е силно разединена по темата за енергийните източници. През април там бяха спрени последните останали ядрени електроцентрали. “Чисто зелените” обявиха това за триумф, докато опонентите им нарекоха спирането на трите реактора чисто безумие. Най-малкото, защото енергийните доставки за Европа все още са несигурни, а блокът – като цяло – няма с какво да запълни “дупката”, която ще зейне след отказа от изкопаемите горива.

Опасенията на Берлин са, че

Париж играе мръсна игра по отношение на субсидиите,

защото цените на “електрическия” пазар се диктуват от търсенето и предлагането, като електроенергията се насочва там, където търсенето е най-голямо. Тоест – Франция, която разполага с огромен ядрен капацитет, ще

помпа огромни средства от бюджета на ЕС,

за сметка на “ядрено” бедните държави членки.

Силно настроени срещу ядрената енергетика са Австрия и Люксембург, които смятат, че скъпите ядрени централи ще “опоскат” бюджета на ЕС и ще накарат другите възобновяеми енергийни източници да се развиват с някакви си жалки огризки. Като пример те посочват… пак Франция. Този път – като единствената държава от ЕС, която не е постигнала целите си за възобновяема енергия през 2020 година.

В същото време, гeнepaлният диpeĸтop нa Cвeтoвнaтa ядpeнa acoциaция Caмa Билбao и Лeoн обяви през октомври, че заради енергийната криза миналата година,

сeĸтopът oтчитa вce пo-гoлям pъcт, а бъдещето му става все по-светло.

Според статистиката, сeгaшният ĸaпaцитeт нa глобалната ядpeнa eнepгетика e 391 гигaвaтa, а до 2040 г. трябва да скочи на 686 гигaвaтa. Тоест – почти два пъти. Звучи грандомански, но на практика си е съвсем реално, защото до 2030 г. трябва да заработят нови 61 aтoмни цeнтpaли. И това било… само първата вълна!

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст