Влизането във “въздушния” Шенген няма да облекчи икономическите ни страдания

„Влизаме в Шенген по въздух напролет“ – такива заглавия четем в медиите от 2018 г. Оттогава минаха няколко пъти се смениха сезоните, правителствата, настроенията, но ние с румънците все сме си в чакалнята.

Във вторник (5 декември) министрите на вътрешните работи от Европейския съюз се събират на заседание в Брюксел. Гласуване за присъединяването на София и Букурещ към свободната за пътуване зона обаче не се предвижда. Причината е “вехта” – министрите отново ще преглеждат актуалното състояние на подготовката на двете кандидат-“шенгенки”.

Според повечето анализатори, най-вероятният сценарий е достъпът ни до заветната зона да бъде разделен на три – по въздух, суша и вода. Като

най-напред сме щели да станем шенгенци по въздух.

Австрия, която е против приемането и на двете страни, е била категорично против тази тема изобщо да бъде включвана в дневния ред на Съвета. Ето защо министрите само ще обсъдят доклада на Европейската комисия за наскоро проведена контролна мисия у нас. Тя бе организирана по искане на Нидерландия, която точно преди една година ни “почерпи” с персонално вето и блокира влизането ни в Шенген.

Ако използваме стария дипломатически термин „разведряване“, то такова едва ли можем да очакваме, защото в сряда за първи път ще се събере новият нидерландски парламент. Вече знаем, че последните избори бяха спечелени от

крайнодясната „Партия за свободата“ на Херт Вилдерс,

която е против разширяването не само на Шенген, но и на ЕС. Партията на Вилдерс обаче няма необходимото мнозинство, а втората и третата политическа сила обявиха, че няма да влизат в коалиция с нея.

Испанското председателство продължава да успокоява двете балкански държави, че все още не е късно и присъединяването им може да бъде гласувано до края на годината. Според румънски източници, Букурещ се опитва да свика извънреден Съвет през втората половина на декември, на който да бъде обсъдено присъединяването на две стъпки – с влизане във въздушните граници от март 2024 гoдина. В някои румънски и български медии пък се появи опасение, че е много вероятно

темата да изчака изборите в Австрия догодина.

Дори да бъде направена „политическа“ отстъпка и България и Румъния да получат скромен жест на внимание от колегите си в ЕС, проверките на летищата не са големият ни проблем. Двете държави членки губят заради сухопътните и морски проверки. В края на ноември икономическият министър Богдан Богданов подчерта, че загубите от неприемането на България и Румъния в Шенген са значителни, защото само заради задръстванията по общата ни граница, тировете висят по опашки средно по 6 часа. Според него няма как Европа да бъде конкурентоспособна, ако всеки един от милионите камиони, минаващи през България, губи по паркингите край Дунав по четвърт денонощие.

Представители на транспортния бранш се оплакват, че

загубите им са колосални – по 120-150 млн. евро годишно.

Отделно забавеното преминаване през границите нанася щети върху инфраструктурата в пограничните райони и причинява екологични щети – замърсяване на въздуха, натрупване на отпадъци, шумово натоварване, влошава конкурентоспособността на българските стоки и оскъпява вноса.

Облекчаването на въздушния трафик е добра стъпка, не защото е решение, а защото не е съвсем нищо. Тя обаче не решава големите ни проблеми с икономическите загуби, не ни подсказва кога ще бъде направена следващата стъпка и дали това няма да се случи след три-четири петилетки. петилетки. Друг е въпросът, че “въздушното” ни приемане може да просто залъгалка, която да ни залиса… завинаги.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Положителен знак ли е категоричната позиция на ГЕРБ-СДС, че Борисов трябва да бъде премиер на бъдещия коалиционен кабинет?

Подкаст