Имен ден празнуват: Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислав, Славка, Славчо, Съби, Десислава, Десислав.
На 5 декември българската православна църква чества празника Св. Сава. Той е основател на много манастири и и на известната лавра в Палестина.
Свети Сава, който произхожда от аристократичен род, на 18 години става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. Той дава цялото си наследство за построяването на странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е Св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“.
Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава, защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, оттам идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
