Крилатата фраза „Икономиката, глупако?“, която бе изречена от Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г., имаше за цел да насочи избирателите към факта, че кампанията се провежда в среда на рецесия. В българския вариант тази фраза би трябвало да звучи „Образованието, глупако?“ Причината е трагичната оценка на българските ученици – според последната за сезона международна класация – и тъжният факт, че от тези функционално неграмотни хора зависи бъдещето на икономиката ни.
Резултатите на българските деветокласници от теста на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), бележат рязък спад. Според класацията, публикувана във вторник (5 декември), 54% от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика, 53% – по четене, а 48% – по природни науки.
Показателите на
българските ученици са най-ниските им от 2006 г. насам
и значително по-лоши от средните резултати за ОИСР. Изследването се провежда сред 15-годишните ученици в 81 страни по света. То стартира през 1997 г., а България се включва в него едва през 2006 година. Резултатите показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са достатъчно адекватни дори за решаване на всекидневни проблеми.
Вярно е, че според данните в изследването през 2022 г. нивото на образование е спаднало навсякъде по света – заради пандемията, затворените училища и дистанционното обучение. Това са обстоятелства, които не зависят от правителствата, родителите и учениците. въпреки това обаче българските резултати са си отчайващи.
Например,
по четене ние сме на предпоследно място в ЕС,
като единствено Кипър е с по-ниски резултати. Чиновниците в образователното министерство трябва да си дадат сметка, че 53% от 15-годишните деца не разбират какво са прочели и не могат да го пресъздадат със свои думи. Това би трябвало да е не сигнал, а направо камбана, че учебните планове, включително учебниците и вероятно методите на преподаване буксуват и се налагат спешни промени.
Друг проблем е ангажираността на родителите и на самите деца. Според проучването, 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас (освен че се концентрират трудно), а около 48% от тях въобще не слушат какво казва учителя.
Образователният министър Галин Цоков обяви, че ще бъдат взети мерки за намаляване на функционалната неграмотност на българските ученици. Той е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че специално за България ще бъдат направени допълнителни анализи, които да подпомогнат и екипа на министерството при планиране на бъдещите мерки.
От разговори с учители става ясно, че
в час децата масово “цъкат” на телефоните си
и дори преподавателят да ги събере преди часа, те измислят всякакви трикове, за да са в мрежата. Най-често прилаганата хватка е детето да носи два телефона. А най-често срещаното “даскалско” оплакване е, че за да привлекат и задържат вниманието на учениците, учителите трябва да се държат като клоуни. А когато питомците им не разберат дори и половин изречение от преподадения материал,
за родителите единствените грешници и вредители са учителите.
Според майките и татковците, учебниците на децата им са толкова безобразно написани, че много често дори самите те не разбират за какво става въпрос. Много от тях са недоволни, че трябва да наемат частни учители по няколко предмета, за да може децата им да се сдобият с що годе прилични знания и познания.
Университетски преподаватели споделят, че
масово в висшите учебни заведения влизат неподготвени абитуриенти,
на които тепърва трябва да им бъдат изяснявани цели камари базови понятия. Включително и такива, които се учат в седми-осми клас.
Очевидно връзката в процеса е скъсана и няма как да се залепи с временни мерки. Образованието ни се нуждае от дългосрочна стратегия, в която присъства държавата, училището и родителите. От децата не се изисква да бъдат гении и шампиони на PISA, но е задължително да бъдат грамотни.