Месечният доход на Москва от износ на суров петрол е по-висок в момента отколкото преди нахлуването в Украйна – показател за провала на мерките за пресушаване на военната й хазна. А причината за неуспеха журналисти на агенция “Блумбърг” откриват в морето недалеч от гръцкия пристанищен град Гитио, където един до друг се полюшвали два петролни танкера с ръждясали корпуси – “Турба” и “Симба”, на обща възраст от 57 години. Самоличността на собствениците на корабите и на застрахователя са неуловими, а флагът, под който плават е единственият в света, оценяван от оторизираните органи като “много висок риск”. Крайната дестинация на печалбите от търговията на руското им гориво е загадка. И дори придвижванията им са подозрителни: цифровите проследяващи системи показвали, че 26-годишният “Турба” плавал на около четири морски мили от “Симба”, който в този момент изпразвал петролния си товар в по-малки плавателни съдове пред погледите на документалния екип на “Блумбърг”. В същия ден на септември когато се случило това претоварване кораб-кораб, повече от дузина подобни плавателни съдове – част от огромна сенчеста флота – плавали наблизо, подготвяйки се да поемат своя дял от товара.
Влезлият в сила преди година (на 5 декември 2022-а) ценови таван от 60 щ. долара за барел превозван по море руски петрол – с 24 щ. долара под средната цена за последните 12 месеца, трябваше, редом с другите санкции, да ореже финансирането на Кремъл за войната в Украйна. Вместо това той е осигурил доходен бизнес за десетки трудни за проследяване търговци и корабни компании. в резултат на което 11 млрд. щ. петродолара годишно се изпаряват в пространството между мястото, от което петролът напуска Русия, до дестинацията на купувачите, показват данни на “Блумбърг”.
Ценовият таван забранява на компании от Г-7 да предоставят на Русия услуги като корабен превоз и застраховки когато руският петрол е продаден за повече от 60 долара за барел. Същевременно, Европейският съюз забрани почти целия внос на руско черно злато, принуждавайки Москва да падне в ръцете на два доминиращи потребители – Индия и Китай. Санкционният план е структуриран така, че да ореже петролните приходи на Кремъл без да предизвика скок на глобалните цени на енергията. Страничен продукт на тази схема е прекрояването на финансовата архитектура на петрола и на морската търговия по начин, който, според експерти, не би могъл да се промени до края на конфликта или докато не бъде премахнат сегашния санкционен режим. Това засилва страховете от екологична катастрофа и оставя отворена вратата за тези “невидими” петролни приходи, влизащи в хазната на Кремъл за финансиране на конфликта в Украйна.
Сенчестата флота и алтернативите на западните морски застраховки не са нов феномен. Иран ги използва от години, а днес те служат и на такъв огромен производител на черно злато, превръщайки се в традиционна практика.
Въпреки че Западът се опитва да спре заобикалянето на санкциите, гръцките власти твърдят, че са безсилни да предотвратят претоварването, защото то се случва в международни води, започващи шест морски мили от бреговата линия на Лаконския залив, където се намирали “Турба” и “Симба”. Испания обаче е успяла да се справи с тази сенчеста дейност, което оставя Гърция – най-големият в света едноличен собственик на петролни танкери – жизнено важен субект. Работещи в условията на ценовия таван, гръцки плавателни съдове са превозили повече руски петрол от която и да било друга конкурентна държава освен самата Русия – 20% от общото количество на доставките от началото на 2023-а и почти една трета от изнесения базов руски петролен сорт “Уралс”, по данни на корабния бранш.
Засега все още не е ясно колко дълго ще продължи тази практика, но растящото значение на сенчестата флота е очевидно – с нея са превозени около 45% от руското черно злато през тази година. И делът ще нараства докато регулаторите не започнат да упражняват сериозен надзор.
Приходите на Русия от основния й генериращ данъци източник на петродолари почти са се удвоили между април и октомври, като нетната им октомврийска стойност от 11.3 млрд. щ. долара е имала 31% дял от общия размер на чистите бюджетни приходи за месеца, по изчисления на “Блумбърг”, направени въз основа на данни на руското финансово министерство. Това е най-високата им стойност от май 2022-а и тя надхвърля всеки месец от годината преди инвазията в Украйна.
Собственици на кораби от националната руска и сенчестата флота са превозили над 70% от руските петролни доставки през първите девет месеца на 2023-а, което позволява на Москва да държи под контрол износа си и да повишава цените.
Официални данни на индийските митнически служби показват, че средната цена на руското черно злато от началото на годината е била 72 щ. долара за барел при пристигането му в азиатската държава. Това е с 12 долара повече от ценовия таван, деклариран на мястото, от което горивото е напуснало Русия, по информация на институт KSE, който е част от Киевската школа по икономика и мениджмънт. Подобна ценова дупка е установила и фирмата “Аргус мидиа”, която информира Г-7.
Като се има предвид, че Русия е изнасяла почти по 3.5 млн. барела черно злато на ден през тази година, се отваря яма от 11 млрд. щ. долара, определяна като спред за доставка. Част от него са легитимни разходи за превоз, но почти цялата сума преминава през анонимни търговци или неизвестни корабни компании.
Докато преди нахлуването в Украйна руското гориво е било транспортирано от малък брой търговци, работещи основно в Лондон и Женева, доминирани от “Витол груп”, “Гленкор” и “Трафигура груп”. Трите компании са превозили грубо 40% от базовия руски сорт “Уралс” през 2021-а, но излязоха от бизнеса малко след началото на войната, за да бъдат заместени от армия от по-малки и по-трудни за проследяване организации с неясна принадлежност и с централи в Хонконг и Дубай.
Някои, включително “Белатрикс енърджи” и “Норд аксис”, са свързани с отделни руски производители. През първите девет месеца на 2023-а “Белатрикс” е осъществила около 20% от доставките от “Сургутнефтегаз” – третият по големина руски износител през този период, докато през 2021-а, когато е била създадена, фирмата не е транспортирала никакви количества. “Норд аксис”, която е създадена на 15 февруари 2022-а – девет дни преди нападението над Украйна, купува черно злато само от “Роснефт”, като държавният енергиен производител е използвал новото дружество за почти една трета от продажбите си през 2023-а
Що се касае до “Турба” и “Симба”, траекторията им се простира от Камерун до Естония, Маршаловите острови, Сейшелите, Шри Ланка, Великобритания и Украйна. По данни на Международната морска организация (IMO), която е част от ООН, и двата танкера плават под флага на Камерун (където корабите са регистрирани за международна търговия), оценяван като “много висок риск”. Те са сред деветте плавателни съда, застраховани срещу различни рискове, между които и петролни разливи и сблъсъци, от фирма “Континентъл”. Според информацията на IMO, осем от тях са плавали до руски пристанища през миналата година. Въпросните танкери имат общ транспортен капацитет от почти 10 млн. барела петрол.
Загадъчната “Континентъл” има телефонен номер в Естония и адрес на Маршаловите острови, но зад тях не стоят конкретни лица, нито има финансова информация. Човек, отговорил на телефонно позвъняване в Естония на журналист от “Блумбърг”, е поискал запитванията да бъдат изпратени с имейли, които впоследствие били игнорирани. А в обявения уебсайт пише, че компанията има презастрахователна полица от”Лойдс ъф Лъндън”. Няколко официални представители от сферата на корабното застраховане твърдят, че никога не са чували за “Континентъл” и не могат да намерят информация за фирмата.
“Турба” пък е получила сертификат за обслужвне от копания, наречена “Медитърейниън шипинг реджистър”, която е подала адрес на лондонската “Бейкър стрийт”, където е бил домът на измисления детектив Шерлок Холмс, споделян от още над 400 фирми. Според базата данни на IMO, въпросната “Медитърейниън шипинг реджистър” е базирана в Одеса, но и от там “Блумбърг” не е успял да получи никаква информация. Не е бил осъществен и контакт с нито един от регистрираните собственици на корабите.
Междувременно, от 12 октомври насам американското министерство на финансите е санкционирало осем петролни танкера за нарушаване на ценовия таван на руския петрол, шест от които са собственост на руския “Совкомфлот” – държана компания за танкери. Щатските власти са изпратили и писмени запитвания до операторите на около 100 кораба за потенциално пренебрегване на санкциите. Европейският съюз пък проучва опцията за въвеждане на система за известяване, която да разрешава продажбата или износа на танкери и на превозвачи втора ръка. Което ще направи по-трудно за страни членки на общността като Гърция да прехвърлят плавателни съдове на сенчестата флота. Великобритания пък санкционира регистриран в Дубай търговец на черно злато заради странната му структура на собственост.
На 5 декември американското финансово ведомство обяви, че вече иска да качи разходите на Русия за превоз на петрола й като прегледа по-внимателно ценовия таван.
Ключовият въпрос обаче е дали Съединените щати и съюзниците им искат наистина да орежят руските петролни потоци – акт, който има потенциал да повиши глобалните котировки на горивата точно в изборната година за президента Джо Байдън. И ако те не са склонни на подобна жертва, каквото е усещането на множество петролни търговци и анализатори, то Москва вече има утъпкани пътища за заобикаляне на санкциите – от сенчестата флота до насърчаване на западните фирми за услуги да си затварят очите за евентуални фалшиви сертификати от търговците за цената, на която са купили петрола.
