ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Титани на глинени крака

Лидерите на управляващата не-коалиция могат (съвсем условно) да бъдат оприличени на титаните от гръцката митология. Разбира се, не защото Борисов, Петков, Василев, Денков, Иванов и сие блестят с изключителни достойнства, а поради исполинския мащаб на задачите, с които са се захванали. (Или се преструват, че са се захванали.) Съществена разлика е, също така, че титаните са воювали заедно на страната на Кронос, докато нашенските политически водачи хем са се „сглобили“, хем всекидневно си нанасят удари в лицето и гърба.

Наистина е впечатляващо, как ръководителите на партии, заедно представляващи около една пета от българските избиратели, са се хвърлили да преследват цели, които предполагат преобръщане (или изтърбушване) на фундаментални характеристики на политическия и икономическия живот на страната.

Те искат: да променят съществено

Конституцията и да пренаредят балансите на властите;  да преформатират ключови сектори на българската икономика; да превърнат страната във фронтова държава – преден пост в новата Желязна завеса. Въпреки че не са единодушни, поне част от тях горят от желание да пренапишат българската история, да изтрият и презаредят чипа на националното съзнание, да събарят паметници и да сменят имената на улици и църкви.

Нека оставим настрана оценъчните съждения относно горепосочените намерения, въпреки че по тях нашите „реформатори“ се намират в пълна обществена изолация. Интересен въпрос е дали тези политически дейци имат партийната  и социална опора, личните качества и най-вече времевата перспектива да подемат подобни мащабни изпитания, изискващи продължителни, задружни и изнурителни усилия. Нека още веднъж напомним – в своята титанична битка водачите на днешното управление тръгват от една противоестествена и заредена с антагонизъм политическа конструкция, чието единствено достойнство е, че се клати, но не пада. Засега.

Една от малкото общи черти на некоалиционните титани е, че, поне в национален контекст, те се намират

в края на задънена житейска улица.

Това, че се сдушиха, мамейки избирателите си и обществото, е само една от причините за личната им безизходица. Останалото е логична функция на самата им природа, на пътя (дълъг или съвсем кратък), който са извървели в българската политика.

Да започнем с Бойко Борисов. На пръв поглед играта му е перфектна. Успя да се измъкне от почти безнадеждната яма, в която попадна през 2021 година. Върна ГЕРБ към изборните победи. Принуди тези, които го арестуваха, да се коалират с него в изгоден нему формат. Зае позата на най-праведен евроатлантик. „Отговорно“ крепи сглобката, но в същото време ежедневно громи правителството.

На фона на всички изброени постижения (въпреки че те биха били невъзможни без глупостта на уж непримиримите му противници) Борисов е лишен от перспектива поради две основни причини. На първо място, той вече не е автономен субект, а действа под строга диктовка. Готов е да жертва всичко и всички, за да се съхрани, макар все още да се надява, че ще успее да се измъкне и този път. Но това няма да му се отдаде поради една още по-важна причина. А тя е, че

партията му вече не е готова

да го следва безпрекословно.

Всичко, което Борисов направи през последната половин година, нанесе смъртоносен удар върху статута и ореола му на едноличен партиен водач. Заради личното си оцеляване той не само унижи ГЕРБ, а ги доведе до поредица от загуба на важни позиции в централната и местната власт, които са много болезнени за подобна клиентелистка формация. Сглобяването на не-коалицията с ПП-ДБ дава възможност да бъде нанесен тежък удар на моментния основен противник, но не оттам идва голямата заплаха. Сглобката тласка към окончателен фалит партийно-политическата система в сегашния й вид, а след едни дълбоки промени ГЕРБ няма да има възможност да диктува играта.

Още по-къса е политическата перспектива на днешните водачи на ПП. За разлика от Борисов обаче, те никога не са желаели политическо дълголетие на местна почва. Като майстори на еднократния удар, те се стремят да вземат набързо каквото могат и „да си ходят на островите“ (както откровено признаха в записа от среднощното заседание). Какво идва след тях за ПП личи ясно от безпомощността на новия столичен кмет Терзиев. Между другото, неговото влизане в политиката е реален атестат за умението на „алабалистите“ да продадат и най-безнадеждните политически фючърси (като намерят подходящите за това балами).

Любопитна е драмата на водачите

на ДБ, и то най-вече на „Да, България“. При тях откриваме поредното доказателство, че в политиката драмата (от 2014 г.) се повтаря като фарс (през 2023 г.). Неотдавна Ивайло Мирчев заяви, че „Пеевски се е променил към добро“, почти дословно повтаряйки прословутата мисъл на Сергей Станишев за „катарзиса“ на въпросното лице. Сакралният въпрос „Кой?“ намери своя окончателен отговор – „Свой!“. Край на историята (не по Франсис Фукуяма).

В лицето на Христо Иванов „Да, България“ поне прави опит да предложи някакъв политически курс. Той се обяви за „обновяване на идейната платформа“ на партията по посока на връщане към дясната идентичност. Очевидно Иванов разбира, че прегръдката с ПП ерозира бързо електоралното ядро и се стреми да намери съдържателно

основание за предстоящото раздалечаване

и за дистанцирането от компрометирания партньор. Но колкото и сдържано да е поведението на Христо Иванов, той лично няма как да се освободи от отговорността за последния период, дори да получи известно алиби чрез приемането на някакви промени в Конституцията (ако въобще се случат и бъдат прокарани през Конституционния съд). Затова единствената що-годе приемлива перспектива за него е да приключи политическата си кариера в комфортните условия на Европейския парламент.

С една дума, политическите фигури, които днес претендират да оформят трайната перспектива на страната, всъщност се опитват да намерят приемливо решение за собственото си краткосрочно политическо (и не само) бъдеще. Затова са готови на всякакви компромиси и сделки.

Но, ако се върнем към гръцката митология, известно е как са завършили титаните.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст