За Алисия Гарсия-Ереро – главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в банка “Натиксис” и старши научен сътрудник в института “Брюгел”, 2023-а е била забележителна година за китайския юан. От една страна, той определено разочарова инвеститорите, които очакваха покъпването му, след като в края на 2022-ра китайското стопанство се освободи от ограниченията на политиката на нулев брой заразени от КОВИД. Вместо това обаче след краткотраен подем валутата се обезцени с около 8.5% спрямо зелените пари и накрая постигна равновесие на около 7.30 юана за един щ. долар. Този тренд отразява упоритата слабост на китайската икономика и големия отлив на капитали. В последните дни юанът поскъпна, но това е част от възходящия цикъл на повечето валути, след като Федералният резерв свали гарда и смекчи тона по отношение на лихвените увеличения. (Бел. ред. – в късния следобед на 7 декември китайската парична единица се търгуваше за 7.1540 юана за един долар.) Госпожа Гарсия-Ереро обаче подчертава, че същият този слаб юан е успял да отбележи доста впечатляващо постижение през 2023-а: бърз ръст на трансграничната си употреба.
Откакто през 2004-а Китай започна да работи упорито за интернационализацията на валутата си, делът й в глобалните разплащания беше в застой. Но през тази година той нарасна от 1.9% през януари на 3.6% през октомври. И въпреки че това число е почти пренебрежимо ниско в сравнение с доларовите 47.25% и 23.36% на еврото, ръстът е белег за промяна.
Народната банка на Китай пък отчита рязко увеличение на доминираните от юана трансакции по текущата сметка. Почти 30% от търговията на стоки и услуги към и от страната са били осъществени в китайската валута.
Основните двигатели на тази промяна са няколко, според Гарсия-Ереро.
Първо, Китай определено се стреми да осчетоводява търговския си оборот в юани. Причините се простират отвъд желанието за намаляване на разходите за хеджиране, които винаги са налице, и достигат до геополитическите сметки. Намаляването на зависимостта от щатския долар или от другите парични единици на Г-7 стана особено важна за Пекин след като Западът наложи санкции на Русия заради войната в Украйна, както и заради напрежението със Съединените щати заради Тайван. Всъщност, санкциите са катализатор и за други държави да приемат юана за валута на осчетоводяване на търговския обмен.
Сериозна роля изигра и фактът, че Китай имаше собствена международна система за разплащания Cips, готова да бъде използвана при налагането на наказания на Русия. Някои интернационални плащания, преминали през Cips, не използват междубанковата система за известяване SWIET, което ги прави много трудни за проследяване. А това означава, че делът на юана в глобалните трансгранични трансакции може да е и по-висок.
На второ място, освен Cips, китайските власти въведоха и други важни инструменти в подкрепа на юана, като двустранните валутни суапови линии между Народната банка на Китай и над 30 други централни банки. Тези линии обикновено бездействат в институциите домакини, но вече започват тегления от тях заради нарастващите финансови нужди на някои развиващи се стопанства. Важен пример в случая е Аржентина, която вече е изтеглила юани с равностойност 1 млрд. щ. долара от суаповия си контракт, за да покрие задължени към МВФ.
Третият фактор са усилията на китайските власти да увеличат офшорната ликвидност на юана като създават клирингови центрове за валутата извън страната.
Въпреки тези институционални споразумения, които определено повишават ликвидността на китайската валута, употребата й се ограничава от обстоятелството, че тя не е конвертируема. С други думи, компаниите трудно биха използвали спечелените от износа си за Китай юани за друго, освен за купуване на стоки или за плащания по дългове.
Приемайки плащания или финансиране в юани, държавите на практика увеличават зависимостта си от Китай. По този пункт, китайските банки също използват националната валута за задгранично кредитиране. Което се е повишило до 28% от общия размер на отпеснатите през октомври заеми срещу 17% в края на 2021 година.
Доста по-високите разходи за финансиране в щатски долари в сравнение с юана, увеличава готовността на страните да приемат средства в китайски пари. Активният отлив на капитали от Китай също допринася за нежеланието на страната да отпуска заеми в зелени пари.
Въпреки това обаче юанът не успява да се пребори като инвестиционна валута. Делът на чуждестранните инвестиции на вътрешните китайски пазари се свива през последните 18 месеца, което важи особено за задграничните инвеститори в инструменти с фиксиран доход, чийто дял е намалял от върховите 3.5% до 2.5% през юни 2023 година.
Това раздвоение госпожа Гарсия-Ереро обяснява със специфичните особености на Китай. От една страна, китайската икономическа доминация е предимство за налагане на валутата й. Същевременно, липсата на конвертируемост на юана го прави много труден да бъде приет от инвеститорите като валута за покупка на активи.