ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Депутатите подхванаха Конституцията, какво обаче предвижда проектът

конституция на република българия

По график управляващото мнозинство се е напънало да приеме преди празниците поправките в основния закон. Първият опит на Народното събрание беше още през октомври, но удари на камък и текстовете не минаха, защото по закон трябваше да бъдат събрани 180 гласа „за”. Вносителите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС обаче разполагаха с малко над 160.

Това е най-амбициозният проект за изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета през 1991 година. Вносителите са внимавали да не навлязат в зоната на т.нар. Велико народно събрание – да осигурят нужното мнозинство и проектът да мине успешно.

Най-големите промени засягат две критични сфери – президент и съдебна власт

Ето какво предвижда най-общо проектът:

  • Ликвидация” на служебното правителство – според новите предложения функциите на служебния кабинет ще се изпълняват от действащото до момента редовно правителство. За служебен премиер да се назначава или председателят на Народното събрание, или председателя на Конституционния съд, или управителят на Българска народна банка. Не е ясно само защо това правителство ще бъде също назначавано с указ на Президента. В момента е така: със служебните кабинети страната преминава в президентски режим. Кабинетът се назначава еднолично от президента, отговорен е само пред него, а според Конституционния съд има правомощията на редовен.
  • Отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.
  • Съдебната власт е само съдът – Висшият съдебен съвет се заличава. На мястото му се въвеждат два отделни съвета – на съдии и на прокурори. Техният състав и организация изчистват профила на съдебната власт в цялост. С промените се предвижда ВСС да е орган за самоуправление на съда. В него да има числов превес на съдиите, като 10 членове се избират от институции на съда, 5-ма от Народното събрание. Тези съотношения гарантират самоуправление на съд с минимална намеса отвън и демонстрират, че съдебната власт е самият съд.
  • Индивидуалната жалба – Повече от 30 години се обсъжда правото на гражданите да сезират Конституционния съд. За да стигне дадено дело до този съд, то ще мине през много препятствия. Съдът може да допуска 10-20 дела на година, които имат голямо конституционно значение.

Вносителите на проекта се отказаха от идеята за смяна на Националния празник на България от 3 март на 24 май.

Оказва се обаче, че обществото има много малко информация за промените в основния закон.

Социологическо изследване “Обществени нагласи към промените в Конституцията”, проведено от Българския институт за правни инициативи, сочи тревожни данни. Отговорите на въпросите разкриват до каква степен българите са запознати с процеса на промени в Конституцията, кои от предложенията смятат за важни, кои подкрепят и кои не подкрепят.

Близо 35% от участвалите в допитването казват, че са нужни само частични промени в основния закон, а почти 32% не знаят дали са нужни промени или не могат да преценят. Според резултатите 14,4% са на мнение, че не са нужни промени, а 18,7% искат изцяло нова Конституция.

Само 5 на сто са запознати с промените в основния закон. Малко над 52% се интересуват донякъде от предложените промени, а други 37% не се интересуват.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст