Със 164 гласа “За” (69 на ГЕРБ-СДС и 61 на ПП-ДБ и 34 на ДПС) депутатите приеха конституционните промени на първо четене.
“Против” бяха 66 депутати – 11 от “Има такъв народ”, 21 от “БСП за България” и 34 от “Възраждане”. Нямаше гласувал “Въздържал се”.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
Сред основните акценти в законопроекта е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет, реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.
Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.
След гласуването депутатът от “Възраждане” Петър Петров поиска срокът между първо и второ четене да бъде удължен на общо 28 дни, предвид изказаните несъгласия с някои от предложените промени. Депутатите обаче отхвърлиха предложението му.
“Това беше благоразумен дебат”, коментира преди гласуването министърът на правосъдието Атанас Славов. Той обаче добави, че по време на обсъжданията са били казани неща, които не отговарят съвсем на действителността. Славов визираше изказани позиции от страна на депутатите, че Венецианската комисия е против предлаганите конституционни промени.
Ето защо той препоръча докладите на Венецианската комисия да се четат с разбиране и цитира параграф 47 от становището й, в което се казва:
„Предложеният състав на Висшия съдебен съвет е в съответствие с предишни препоръки на Венецианската комисия и с параметрите, посочени в препоръка от 2010 г., в която се посочва, че не по-малко от половината членове на такива съвети следват да бъдат съдии, избрани от всички свои колеги, от всички нива на съдебната власт при спазване на плурализма вътре в съдебната власт.”
На следващо място – в параграф 122 се казва, че предлаганите промени са в правилната посока, като най-важното е, че се премахва пленумът на Висшия съдебен съвет и се създават два независими съвета – един за съдии и втори – за прокурорите и следователите.
Така според новата система министърът на правосъдието вече няма да председателства пленума на Висшия съдебен съвет и този орган вече няма да номинира кандидати за длъжностите на двамата върховни съдии и на главния прокурор.
Премахването на пленарния състав на Висшия съдебен съвет би отговорило на опасенията, че прокурорите и по-специално главният прокурор участват прекомерно в управлението на съдиите.
Освен това разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета е в съответствие с предишните препоръки на Венецианската комисия и трябва да бъде приветствано, продължи Славов с цитати от становището.
Той добави и че в рамките на обсъжданията са били дадени изключително разумни предложения за това как внесените текстове да бъдат редактирани, така че в максимална степен да бъдат постигнати целите на законопроекта.
Едно от предложенията, за които Славов изрази надежда, че ще бъде консенсусно прието, е предложението в чл. 117 от Конституцията – ал. 2 да се запише, че съдебната власт е независима и нейният основен носител е съдът. Той уточни, че това е цитат от решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд и че в същия този текст трябва да се включи и още нещо, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, за да няма повече спекулации.
По отношение на мандатите на двамата председатели на върховните съдилища и на главния прокурор – вследствие на изразеното становище на Венецианската комисия и на становища на представители на съдебната власт, се е оформил консенсус, че мандатът на двамата председатели трябва да бъде запазен на 7 години, а на главния прокурор – да бъде намален на пет години.
На следващо място – относно избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, която е по-малка от квотата на съдиите, Славов отчете, че това е изключително важен момент и присъства в дадените становища, като е подчертано, че той трябва да е подчинен на принципа, че избраните трябва да се отличават със своя професионализъм и трябва да са политически неутрални и независими.
“Записването на такъв общ текст в Конституцията ще даде възможност на законодателя до приемането на промените в Закона за съдебната власт да уреди конкретните критерии за политическа неутралност и независимост”, уточни правосъдният министър.
По отношение на въпроса дали членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите ще запазят своя статут на съдии, Атанас Славов отчете, че в становищата на върховните съдилища се предлага именно това – запазване на статута, но без това да означава, че Висшият съдебен съвет няма да може да действа, а напротив – той ще функционира и ще е гарантирано независим.
По отношение на дадените препоръки при разделянето на ВСС на два висши съвета да се помисли и за формат на взаимодействие, Атанас Славов посочи, че се обсъждат различни модели и изрази надежда, че ще бъде намерен компромисният модел, при който да има съвместно заседание на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с участието на министъра на правосъдието и тогава да се обсъжда както проектът за бюджет на съдебната власт, така и въпросите, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт и различни организационни теми, като например обучението на прокурорите и следователите.
По отношение на Прокуратурата правосъдният министър посочи, че е изкристализирал консенсус около разбирането, че главният прокуро трябва да има редуцирани правомощия, но все пак неговата роля остава значителна в системата. Тук той уточни, че на конституционна комисия е бил обсъждан текст в следния дух – че главният прокурор трябва да представлява прокуратурата, трябва да ръководи Върховната прокуратура и да осъществява общо методическо ръководство в рамките на прокуратурата и на други правомощия, предвидени в закона.
Накратко, обобщи Атанас Славов, се върви към модел, който взима под внимание и препоръките на Венецианската комисия, и становищата на професионалната общност.
“Една важна гаранция по отношение на ролята на Прокуратурата, фокусирана върху Наказателния процес, е свързана с отпадането на надзора за законност и прецизирането на конкретните производства, в които може да участва прокуратурата”, продължи правосъдният министър. По думите му е изключително важно и това е едно от предложенията, които вече са постъпили и ще бъдат включени в чл. 127 като ал. 2, а именно, че актовете на прокурора ще подлежат на съдебен контрол в предвидените от закона случаи. Славов уточни, че такава стъпка е включена в последните изменения на Закона за съдебната власт и в тази посока ще е и съдебният контрол на прокурорските актове, който се подкрепя в множество от даваните становища и от българските институции и организации, и от Венецианската комисия.
По отношение на разпределението на квотите във Висшия прокурорски съвет – Славов отчете, че това се прави, за да се отговори на препоръката на Венецианската комисия за деполитизация на избора. Той добави и че е важно при квотата от Народното събрание във Висшия прокурорски съвет да съществува изискването за политическа неутралност и независимост. Според Славов може да се обсъди и възможността съдии да участват в избора от парламентарната квота в прокурорския съвет, включително и българската адвокатура през нейния официален орган – Висшият адвокатски съвет да може да номинира представители.
По отношение правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд – Славов призна, че е съгласен, че може би във внесения проект е необосновано редуцирането на това правомощие само до законопроекти, с които се нарушават правата на гражданите.
Той продължи, че в рамките на дискусията се е очертал консенус около правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд за противоконституционност на закони, укази на държавния глава и решения на парламента, а също така и за противоконституционност на политическите партии и във връзка със защита на изборните права и за оспорване на резултатите от изборите.
Накрая по отношение на правомощията на министъра на правосъдието – министър Атанас Славов отбеляза, че с предложения законопроект и с редакциите, които ще бъдат внесени между двете четения, правомощията му ще се редуцират и това се прави в съответствие с препоръките на Венецианската комисия.
Предвижда се министърът на правосъдието повече да не председателства Висшия съдебен съвет и да не прави кариерни предложения по отношение на съдиите и прокурорите и следователите, а да запази единствено правото си да прави предложения за дисциплинарни производства за най-тежкото наказание – дисциплинарно освобождаване само в изключителни случаи, когато другите вътрешни контролни механизми, не са сработили.
По темата за управлението на имотите на съдебната власт – Славов призна, че действително е имало предложение министърът на правосъдието да осъществява функциите по тяхното управление, както е било до 2015 година. След като обаче били получени множество негативни становища, а освен това е имало и искания на органите на съдебната власт да продължат да управляват своите имоти, но без Висшия съдебен съвет и без Висшия прокурорски съвет, това ще бъде внесено като предложение между двете четения и така по никакъв начин няма да се допусне изпълнителната власт да влияе върху материалното осигуряване на българските съдии, прокурори и следователи.
