САЩ изненадаха пазарите с ударен добив на суров петрол

Ударите на Израел и спирането на петролния износ от Либия качиха петролните котировки

Глобалните петролни пазари имат нов лидер, който свали петролните котировки до най-ниските им равнища за последните пет месеца и неутрализира редукциите, договорени на 30 ноември от групата ОПЕК+. Американските петролни компании са добивали средно по 13.2 млн. барела черно злато на ден през септември – нов производствен рекорд, надхвърлящ със 100 хил. барела дневно предишния, постигнат през 2020 година. Тези количества са по-големи от производството на която и да било друга страна в света и близо един от всеки осем изпомпани барела в глобален план е американски. Тези обеми надхвърлят официалните прогнози и поставят под въпрос твърденията на Вашингтон за ограниченото финансиране на сектора от Уолстрийт и за регулаторните мерки за защита на околната среда. Те създават и сериозни главоболия на ОПЕК и приятели, които, очевидно ще трябва да търсят нови начини за увеличение на петролните цени. Ударното американско производство на горивото поставя в доста неудобно положение и администрацията на щатския президент Джо Байдън след като Съединените щати се включиха официално в похода срещу изкопаемите горива на срещата на върха за климата в Дубай.

Котировките на американския лек суров петрол паднаха на 6 декември под 70 щ. долара за барел за първи път от юли насам и фючърсните контракти с доставка през януари 2024-а приключиха търговската си сесия на 7 декември на цена 69.34 щ. долара за барел. Базовият сорт “Брент” за доставка през февруари “затвори” на 74.05 щ. долара за барел. Черното злато е загубило почти 25% от върховата си пазарна оценка от близо 100 щ. долара за барел, достигната преди три месеца.

Експерти от бранша оценяват американските доставки като “най-голямата от всики изненади”и ги определят като основната причина пазарите да не са толкова “постни” колкото се е очаквало, за разлика от конфигурацията отпреди три години когато пандемията от КОВИД-19 свали петролните котировки, а фирмите от сектора изоставиха сондажите и съкратиха сондьорите. Впоследствие пък Уолстрийт даде предимство на финансовите резултати пред растежа и петролните компании отказаха да разширяват призводството, а Белият дом се настрои войнствено към изкопаемите горива, което възбуди опасения, че най-добрите дни на сектора са отминали.

Съединените щати имат 80% дял от ръста на глобалните петролни доставки през тази година, по оценка на Международната агенция по енергетика. Производството на страната се очаква да се увеличи с 850 хил. барела на ден – доста под темповете от шистовата революция, но и далеч по-бързо от очакванията на анализаторите.

Най-мощно е било увеличението на добива в Пермския басейн на Тексас и Ново Мексико – най-плодовитото петролно поле на Северна Америка и арена на стълпотворение от корпоративни сделки, вещаещи нови производствени постижения. Средното производство на новите сондажи в Пермския басейн се е увеличило до 1319 барела на ден за кладенец срещу едва 183 барела преди десет години. Забележитените резултати правят постижим добива на общо 15 млн. барела дневно след 5 години, по оценка на експерти от бранша, защото шистовото производство е в ранните си години от гледна точка на напредъка на технологиите и ефективността на сондажите може да се увеличи многократно с течение на времето. Да не забравяме, че и американските петролни гиганти участват активно в играта и качват ударно инвестициите след въздържанието, наложено от краха на петролните котировки през 2020-а. “Ексън мобайл” купи през октомври шистовата група “Пайъниър нечъръл рисорсиз” за 59.5 млрд. щ. долара, а “Шеврон” похарчи 53 млрд. долара за енергийната компания “Хес корпорейшън”.

Сериозен ръст е отчетен и в производството на природен газ след руското нахлуване в Украйна и през септември то е надхвърлило 3.5 млрд. куб. м на ден.

Подемът на петролното и на газовото производство предизвика обвинения в лицемерие след призивите на щатската администрация към другите държави да се откажат от изкопаемите горива по време на срещата COP28 в Дубай.

Байдън влезе в Белия дом с обещание за отказ от петрол, но впоследствие поиска увеличение на добива, за да постави под контрол цените на горивата. Той първоначално се опита да замрази новите сондажи на обществени терени и ограничи лизинговите продажби в Мексиканския залив, но въпреки това петролният добив на федерална земя нарасна рекордно по време на управлението му. А шефовете на едрите корпорации похвалиха промяната на тона към по-прагматична и балансирана позиция след войната в Украйна.

Специалният пратеник по климатичните въпроси на Съединените щати на срещата в Дубай – Джон Кери, посочи, че страната му се е присъединила към ангажимента за “отказ от неотслабващия добив на изкопаеми горива” и е гласувала в подкрепа на мерките на Г-7 за енергийни системи с нулеви емисии до 2050 година. И се оправда, че увеличеното производство на черно злато и синьо гориво е в отговор на украинската инвазия, на усилията за преодоляване на последствията от пандемията от коронавируса и на решението на Русия да ореже газовите доставки за Европа.

По-рязък спад на петролните котировки ще принуди американските производители да се изтеглят от пазара, както направиха и при срива през 2020-а, но засега те са готови да продължат напред.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст