ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Списък с книги, вдъхновен от министър Цоков и децата, показващи по-високи резултати


Тази седмица, в която Националната библиотека празнува своята 145-годишнина, а и се откри официално 50-ото издание на Панаира на книгата в София, министърът на образованието проф. Галин Цоков направи любопитна констатация. По повод слабите резултати на българските ученици в изследванията PISA, той цитира данни от проучвания, според които в онези семейства, в чийто дом има повече от 16 книги, децата показват по-високи резултати.
Не стана ясно обаче как е определен броят на книгите, но за да помогнем на родителите, предлагаме няколко заглавия…
Литературни критици, историци, запалени любители на литературата и дори обикновени читатели ще имат различни мнения за това кой роман наистина е “Най-великата книга, писана някога.” Дали това е роман с красив и завладяващ образен език? Или роман със суров реализъм? Роман, който е имал огромно социално въздействие, когато е бил публикуван? Или такъв, който е повлиял по-незабележимо на света? Представяме ви списък с 12 чужди романа, които по различни причини са смятани за едни от най-великите литературни произведения, писани някога. Те са преведени на български и може да ги намерите, ако не в читалищата до вас, то със сигурност в Националната библиотека.

Ана Каренина
Всеки почитател на истории, които включват пикантни теми като изневяра, хазарт, брачни интриги и руски феодализъм, веднага ще постави “Ана Каренина” на върха на списъка със своите “най-велики романи”. И точно това е оценката, която издания като списание “Time” дават на романа, откакто той е публикуван в своята цялост през 1878 година.

Осемте части на романа, написани от руския писател Лев Толстой, разказват историята на двама главни герои: една трагична, разочарована домакиня – Ана, чието име носи романът, която избягва с младия си любовник – земевладелецът на име Константин Левин, който се бори с вярата и философията на времето си. Толстой слива в едно задълбочени дискусии за любовта, болката и семейството в руското общество с многобройните си герои, забележителни със своята реалистична хуманност. Романът е особено революционен в отношението си към жените, като представя емоционално предразсъдъците и социалните трудности на епохата, пред които те са изправени.


Да убиеш присмехулник
Харпър Ли, смятана за един от най-влиятелните автори, които са съществували някога, е известна с това, че е публикувала само един роман (до противоречивото продължение, издадено през 2015 г., точно преди смъртта й). “Да убиеш присмехулник” на Ли е публикуван през 1960 г. и се превръща веднага в класика. В романа се разглежда расизмът в американския Юг, отразен през невинните широко отворени очи на едно умно младо момиче на име Джийн Луиз (“Скаут”) Финч.

Неговите емблематични герои и най-вече симпатичният и справедлив адвокат и неин баща Атикус Финч, служат като модели за подражание и промениха гледната точка на обществото в Съединените щати в момент, когато напрежението по отношение на расизма е било голямо. “Да убиеш присмехулник” печели наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1961 г. и е превърнат във филм през 1962 г., което донася на историята и героите й наградата на Академията, давайки им по-нататъшен живот и влияние върху американската социална сфера.


Великият Гетсби
“Великият Гетсби” на Скот Фицджералд се отличава като един от най-великите текстове за въвеждане на учениците в изкуството на критичното четене на литературата. Романът е разказан от гледната точка на млад мъж на име Ник Карауей, който наскоро се е преместил в Ню Йорк и се сприятелява с ексцентричния си съсед и новобогаташ със загадъчен произход, Джей Гетсби.

“Великият Гетсби” дава възможност да се види отвътре епохата на джаза на 20-те години на ХХ век в историята на Съединените щати, като същевременно критикува идеята за “американската мечта”.

Може би най-популярна става корицата на романа – лице с тъжен поглед, проектирано върху тъмносиньото нощно небе и светлините от градския пейзаж – изображение, което в малко по-различна конфигурация в самия текст, става ключов символ.


Сто години самота
Покойният колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес издава своя най-известен роман “Сто години самота” през 1967 година. Романът разказва историята на седем поколения от семейство Буендия и проследява създаването на техния град Макондо до разрушаването му, заедно с последния потомък на фамилията. Във фантастична форма романът изследва жанра на магическия реализъм, като набляга на необикновената същност на обикновените неща, докато мистичните неща са показани като нещо съвсем естествено.

Маркес изтъква силата на мита и фолклора в историята и разпространението на културата в Латинска Америка. Романът печели много награди, включително удостояването на Маркес с Нобеловата награда за литература през 1982 г. за цялото му творчество, от което “Сто години самота” често е възхвалявана като най-триумфална от творбите му.


На гости в Индия
Едуард Форстър пише романа си “На гости в Индия” след множество пътувания в страната през младежките си години. Книгата е публикувана през 1924 г. и разказва за индийски лекар мюсюлманин на име Азиз и неговите взаимоотношения с английския професор Сирил Филдинг и гостуващата английска учителка Адела Куестед. Докато Адела вярва, че Азис я е нападнал по време на екскурзия до пещерите Марабар, близо до измисления град Чандрапор, където се развива действието, нараства напрежение между индийската и британската колониална общност.

Произведението дава отговор на въпроса възможно ли е приятелство между англичани и индийци, въпреки културните им различия и имперските амбиции. Колоритните описания на природата, пейзажът на Индия и ярките образи, затвърждават романа като голяма творба на художествената литература.


Невидим
Този роман често се бърка с научнофантастичната новела на Х. Г. Уелс с почти същото заглавие като това на Ралф Елисън. Той обаче проследява изразяването на идентичността на афроамериканския мъж. Главният герой на романа е мъж, чието име не се споменава, но вярва, че е “невидим” за другите в обществото. Той разказва историята на своя живот след преместването си от Юга в колеж, а след това в Ню Йорк.

При всяко преместване той се сблъсква с изключителни трудности и дискриминация, водещи до уволнения от работа. Попада във връзки и съмнителни социални движения с особена идеология. Романът е известен със своя сюрреалистичен и експериментален стил на писане и с изследванията си на символиката около афроамериканската идентичност и култура. “Невидим” печели Националната награда за художествена литература на САЩ през 1953 година.


Дон Кихот
“Дон Кихот” на Мигел де Сервантес, който е може би най-влиятелното произведение на испанската литература, е публикуван за първи път в пълния си вариант през 1615 година. Романът, който много често се смята за едно от най-добрите литературни произведения на всички времена, разказва историята на човек, който приема името “Дон Кихот де ла Манча” и тръгва по пътя на героите от романтичните рицарски романи, за да възроди обичая и сам да стане герой.

Образът на Дон Кихот се е превърнал в идол и донякъде архетипен герой, който оказва влияние върху много големи произведения на изобразителното изкуство, музиката и литературата след публикуването на романа. Текстът е толкова завладяващ, че определението “донкихотовски” и метафората “вятърни мелници” са се наложили в целия свят. С тях се описва човек, който е непрактичен до глупост, особено в преследването на идеали. Човек, който се стреми към възвишени и романтични цели и за тяхното постигане е готов и на екстравагантни рицарски действия.


Възлюбена
Духовният и завладяващ роман на Тони Морисън от 1987 г. “Възлюбена” разказва за историята на робиня на име Сете, която е избягала в Синсинати, Охайо, през 1873 година. Романът изследва травмата от робството дори и след като е получена свободата, като описва вината на Сете и нейната огромна болка, след като е убила Възлюбена – собственото си дете, за да я предпази от живота на робиня.

В живота на героите се появява призрачна фигура. Тя носи същото име като убитото дете, въплъщавайки мъката и трудностите на семейството и правейки неизбежни болезнените чувства от миналото. Романът е високо оценен, заради разглеждането на психологическите последици от робството и значението на семейството и общността за изцелението им. “Възлюбена” е наградена с Пулицър за художествена литература през 1988 година.


Мисис Далауей
Вероятно най-странният роман в този списък е този на Вирджиния Улф, наречен ” Мисис Далауей”. Той описва точно един ден от живота на британка на име Клариса Далауей. Поднасяйки разказ от трето лице и комбинация от мислите на различни герои, романът използва стила на разкриване на потока от мислите и съзнанието през цялото повествование. Резултатът от този стил е дълбоко личен и отправящ поглед към вътрешния свят на героите, като романът разчита в голяма степен на тях, а не на сюжета, за да разкаже историята си.

Мислите на героите включват постоянни съжаления и спомени от миналото, борбата им с психичните проблеми и посттравматичния стрес от Първата световна война, както и въздействието на социалния натиск. Уникалният стил на романа, темата и времето, в което се развива действието, го превръщат в едно от най-уважаваните и ценени произведения на всички времена.


И всичко се разпадна

Западният канон на “великата литература” често се фокусира върху писатели, които идват от Северна Америка или Европа и често пренебрегва завършени писатели и невероятни литературни произведения от други части на света. Книгата “И всичко се разпадна” на Чинуа Ачебе, публикувана през 1958 г., е едно от тези произведения на нигерийската литература, която е трябвало да преодолее предубежденията на някои литературни кръгове. Романът на Ачебе е успял да получи признание по целия свят, въпреки резервите.

Романът разказва за мъж от племето игбо на име Оконкво, описва семейството му, неговото село в Нигерия, където живее и последиците от британския колониализъм върху родната му страна. Романът е пример за африканската постколониална литература – жанр, който се разраства от средата на миналия век, когато африканците успяха да споделят своите често неразказани истории за империализма от гледна точка на самите колонизирани. Романът често е възлаган за четене в курсове по световна литература и изследвания, свързани с Африка.


Джейн Еър
“Джейн Еър” на Шарлот Бронте е друг роман, който често се изучава в училище, първоначално е публикуван през 1847 г. под псевдонима Керъл Бел, за да се прикрие фактът, че авторката е жена. За щастие много неща са се променили по отношение на жените в литературата от 1847 г. насам и Бронте сега получава заслуженото признание за един от новаторските романи за жените, написани някога. По времето, когато авторката е била принудена да крие истинската си самоличност, “Джейн Еър” разказва история за индивидуализма на жените.

Едноименната героиня на романа се превръща от бедно сираче в успешна и независима жена. Творбата съчетава теми от готическата и викторианската литература, като прави революция в изкуството на романа, фокусирайки се върху израстването на чувствителността на Джейн с помощта на добра сюжетна линия и стил на писане.

Пурпур

Въпреки че епистоларният роман (роман под формата на писма, написани от един или повече герои) е бил най-популярен преди XIX в, Алис Уокър става шампион в този стил с романа си “Пурпур” от 1982 г., който печели наградата “Пулицър” и Националната награда за литература. Действието се развива в американския Юг след Гражданската война, а романът проследява живота на младо афроамериканско момиче на име Сели до зрялата й възраст в писмата, които тя пише до Бог и до сестра си Нети.

Сели се сблъсква със сексуално насилие от страна на своя баща, както и от съпруга си, като описва собствените си страдания и тези на приятелите и семейството. Романът изследва темите за сексизма, расизма, пола, сексуалната ориентация и уврежданията чрез групирането на герои в неравностойно положение и с увреждания, които в течение на времето се развиват, за да оформят собствения си живот. Историята е адаптирана във филм, номиниран за “Оскар” през 1985 г., който, въпреки широката подкрепа на критиката, стана скандално известен с това, че не получи нито една от 11-те награди, за които се бореше.

И накрая, за да комплектоваме списъка до заветната бройка – над 16 – добавяме и пет български заглавия.

Това са пет биографии на личности – икони, които децата със сигурност ще изучават в училище „Христо Ботйов: Опит за биография“ на Захари Стоянов, „Книга за Софроний. Житие и страдания на грешния Софроний“ на Вера Мутафчиева, „Бенковски“ на Яна Язова, „Солунският Чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова и „Левски“ на Николай Генчев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст