Франция работи по нова схема, която да засили привлекателността на Париж като финансов център на Европейския съюз. Тя е част от усилията на президента Еманюел Макрон да извлече полза от първата вълна на преразпределяне на тортата след BREXIT. Правителството планира да промени някои наредби и да въведе мерки още през идната година, твърдят запознати с въпроса лица. Новият напън цели да надгради успеха на французите в “съблазняването” на американски банки и хеджингови фондове като “Джей Пи Моргън Чейз” и “Милениъм мениджмънт” след като Великобритания напусна ЕС. Прехвърлянето на банкерите и финансовите групи от Лондон разкри хиляди работни места и излъска репутацията на Макрон като стимулиращ бизнеса реформатор, способен да трансформира бавно придвижващото се френско стопанство.
След първата вълна на “преселение ” френският кабинет има желание да развие цялата верига от добавени стойности във финансовите услуги, твърдят пожелали анонимност официални лица. Макрон искал също да рестартира по-широкия си дневен ред след ръста на безработицата и пред реалната опасност националната икономика да изпадне в рецесия. Или, както обобщава министърът на финансите Брюно Льо Мер, “ще се придържаме към основните си ангажименти и ще продължим реформите в подкрепа на конкурентоспособността, за да привлечем нови финансови фирми в Париж”.
Тъй като пакетът от мерки е в ранния стадий на обсъждане, правителството все още не е решило дали ще са необходими нови правни норми. Всеки проектозакон ще е под въпрос след като Макрон загуби парламентарното си мнозинство в миналогодишните избори, въпреки че кабинетът може да използва правомощията си да заобиколи законодателите. Което оставя малко пространство за големи промени. Банките съзират възможност за незначителни корекции, с които да направят по-евтино уволнението на високоплатени индивиди. Приет още през 2019-а закон вече редуцира цената на раздялата със служителите, поемащи голям материален риск, но някои институции призовавали министрите да разширят тази мярка и за други банкери с високи възнаграждения, твърдят запознатите с темата лица.
Има и финансови играчи, които се възползват от възможността да лобират за други промени, между които и корекции на сравнително изгодната френска система на освобождаване от данъци по т. нар. “миграционен” режим, посочват добре инормираните източници. И допълват, че доста банки искали обезщетенията да могат да се прехвърлят когато служители променят работодателите си в рамките на Франция, за да привличат по-лесно таланти.
Кабинетът обаче иска, вместо това, да продължи да гради репутацията си на радетел на стабилността след като Макрон прокара подкрепящи бизнеса ремонти и промени, за да направи трудовите закони по-гъвкави, изпълнявайки предизборните си обещания преди да влезе в Елисейския дворец през 2017 година.
По оценка на Кристиян Нойе – бивш председател на “Банк дьо Франс” и ръководител на правителствената работна група, натоварена да рекламира Париж като финансов център, “за пазара на труда са направени доста значими реформи”. Нойе допълва, че “биха могли да се направят корекции, но най-важното е да не се оспорват вече осъществените промени”.
В очакване на нови мерки за повишаване на привлекатеността на Париж, доста фирми от Азия, Близкия изток, Канада и Австралия вече кроели планове да преместят бизнеса си във френската столица. “Националната банка на Австралия”, която откри офис в Париж през миналата година, е доволна, че това решение е помогнало да задоволява растящото търсене на услуги от клиентите й, работещи в ЕС.
Някои кредитори обмислят да прехвърлят своите правни структури във френската столица или да създадат поделения за проучвания, за да използват армията от таланти в областта на търговията по алгоритми, върди Нойе. “Моргън Стенли” е създал такова звено през 2022-а и в момента в него работят 81 служители.
Няколко американски хеджингови фондове пък чакали лицензи за работа във Франция от пазарния регулатор на страната Autorite des marches Financiers.
