Проектозаконът на държавния бюджет за 2024 г. бе приет на първо четене от депутатите в частите си – чл. 1 и чл. 2., но без варианта, в който към него е включен и бюджетът на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 1.8% до края на 2023 г. и 3.2% за догодина или общо БВП за 2024 г. се очаква да е 205 млрд. лева. План-сметката е съставена при бюджетен дефицит от 3 процента, което отговаря на Маастрихтските критерии и на целта на България да стане член на еврозоната. Очаква се средногодишната инфлация да е 4.8% на база есенната прогноза от 2023 година.
При представянето на проектобюджета пред депутатите министърът на финансите Асен Василев посочи, че в него са заложени няколко ключови политики – за първи път заедно с финансовите параметри е изнесена и националната инвестиционна програма – т.е. всички капиталови разходи и инвестиционната програма за общините. Това е изключително важно, защото през последните 20 години Министерството на финансите планира инвестиционни разходи (общо 16 млрд. лева за последните десет години), но всеки път отчита, че те не са изпълнени и това според министър Василев е една от основните причини България да изостане от Румъния.
При проектобюджета за 2024 г. са предвидени рекордни инвестиции – близо 10 млрд. лева. Освен това има заложена политика на доходите, която е както в синхрон със съществуващото законодателство и ръста на минималната работна заплата – която става 933 лева, но е и доста амбициозна – очаква се ръст на заплатите и в държавния, и в частния сектор от 11% – т.е. малко над два пъти повече от ръста на инфлацията.
За преодоляване на диспропорциите в бюджетния сектор (на едни администрации заплатите бяха увеличени заплатите още през 2022 г., а на други – в средата на 2023 г. ) са заделени 370 млн. лева. По бюджета на социалното министерство са предвидени допълнителни разходи в размер на 104 млн. лева за социални плащания във връзка с новия размер на линията на бедност, както и допълнителни разходи по Закона за хората с увреждания и по Закона за акрила на детето.
Предвидени са и 230 млн. лева във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата от 780 лева на 933 лева по Закона за личните асистенти и 5.7 млн. лева повече за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето.
Предвидени са 23 млн. лева във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети до четвърти глас.
Нови 40 млн. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, 12.5 млн. лева за увеличение размера на еднократните помощи при бременност, и 15 млн. лева допълнителни средства за активна политика на пазара на труда.
Заделени са 132 млн. лева във връзка с ефекта от промяната на минималната работна заплата, свързана с Наредбата за труда на служителите, предоставящи социални услуги, 82 млн. лева за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на по-голям капацитет на съществуващите такива през бюджетите на общините и 43 млн. лева за увеличаване на издръжката на специализираните институции за предоставяне на услуги – отново чрез бюджетите на общините.
Осигурени са и 1.7 млн. лева за месечната помощ на ученик от 90 лева, наставен в институция.
В сферата на здравеопазването в бюджета на НЗОК е заложено увеличение от над 1 млрд. лева, като тези пари са насочени основно в доболничната помощ, в превенцията и в достъпа до здравна грижа и в отдалечени населени места. Пенсионната политика предвижда 11% увеличение на месечните “стипендии” на НОИ, като при най-ниските – ръстът ще е от 55 лева, а за средната – над 80 лева. От 1 юли ще има увеличение и на вдовишките добавки.
“За” проектобюджета на Асен Василев гласуваха 144 депутати от ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната” – “Демократична България” и ДПС, а 66 народни избраници – от “Възраждане”, “Има такъв народ” и “БСП за България” гласуваха “Против”.
Нямаше нито един глас “Въздържал се”, но имаше прегласуване, преди което депутатът от ИТН – Андрей Чорбанов призова колегите си да гласуват “Против”, тъй като по думите му на бюджета липсвала каквато и да е нова философия, той не е предвиден да бъде за кризисна ситуация, няма как да даде възможност за нови инвестиции, а процентът от БВП, който се отделя за наука и култура поставя страната ни на дъното на класациите и няма как да формира бъдещото й развитие. Но най-голямата болка на Чорбанов бе, че по отношение на капиталовите разходи са предвидени пари единствено за проектопредложение за протонен център, но не и за неговото изграждане.
Дали за да му даде шанс да внесе искане за повече пари за протонния център между първо и второ четене или напротив – за да му попречи – депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи срокът за предложения между първо и второ четене на проектозакона за държавния бюджет да бъде до 18.00 часа в петък, 15 декември.
Независимо, че депутатът от “Възраждане” Петър Петров направи контрапредложение, настоявайки за двойно по-дълъг срок от стандартния, а именно не една, а две седмици, мнозинството предпочете да има само четири дни на разположение.
В хода на дебатите за държавния бюджет за 2024 г. председателят на комисията по култура и медии – Тома Биков от ГЕРБ-СДС съобщи добра новина – а именно че лидерите на ГЕРБ и ДПС – Борисов и Пеевски успели да убедят министъра на финансите Асен Василев парите за култура да бъдат увеличени с още 68 млн. лева. Така по думите на Биков управляващите ще направят крачка към изпълнението на записаното в конституционните промени, а именно, че образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство са национален приоритет.
“Няма икономически растеж, който да компенсира лошия начин на живот, а лошият начин на живот е безкултурният – това трябва да се разбере от всички и е въпрос на политическо решение“, подчерта Тома Биков и пожела успех на всички дейци на културата, които са изстрадали бюджета и ще продължат да го правят, но все пак виждайки светлина в тунела.
За разлика от Тома Биков обаче другите депутати от ГЕРБ-СДС не бяха толкова доволни. Теменужка Петкова настоя, че трябва да се харчи толкова, колкото се изкарва. Красимир Вълчев коментира растежа на дълга като процент от Брутния вътрешен продукт и предупреди, че при предлаганата от Асен Василев финансова политика най-лошото нещо е инфлационният данък, който е най-силният данък, защото облага всичко – включително и спестяванията.
Вълчев постави въпроса колко години ще плащаме инфлационния данък, тъй като с него спестяванията на хората постоянно ще се обезценяват и така, в крайна сметка, те ще са най-потърпевши. Освен това, като бивш министър на образованието, той обърна внимание, че бюджетът за някогашния му ресор е намалял – от 4.5% от БВП на 4.1 процента.
Като цяло всички представители на опозицията сочеха като най-голям проблем на проектобюджета тегленето на заеми.
Проф. Христо Даскалов от ПП-ДБ бе категоричен, че най-ценното в този бюджет е последователно следваната политика – да няма у нас хора, които да са под линията на бедност. Като положителен момент той посочи и индекса на Джини – коефициентът, с който се измерват неравенствата в дадена държава. През 2001 г., в края на правителството на ОДС, той бил 31%, през 2005 г. – 34%, а през 2021 г. – в края на третото правителство на Бойко Борисов – той бил 41 процента. През 2023 г. обаче започнала да се наблюдава тенденция на неговото намаляване.
Даскалов защити действията на Асен Василев по отношение на тегленето на заеми и покриването на дефицити, като посочи, че лъвскавият пай от теглените суми отиват за покриването на плащанията на заемите на трите правителства на партньорите им, управлявали през последните 12 години. Освен това даде пример с Румъния – страна, която през 2001 г. била с 10%-15% по-назад от България, а сега е с 30%-35% пред нас и като доходи, и като БВП от човек на населението. Причината – от 2011 г. до 2022 г. Румъния винаги е на дефицит.
“Време е да кажем истината за заемите – те не са страшни сами по себе си, а е важно как и за какво се използват, каква е степента на корупция в страната и дали те стимурилат повишаването БВП в нея”, поясни Даскалов. Накрая той завърши изказването си, цитирайки своя зет, собственик на малка пекарня, който наскоро направил констатацията: “И пенсионерите започнаха да влизат при мен – я да си купят хлебче, я сладкиш”.
