Геополитиката, на която инвеститорите обръщаха малко внимание по време на пика на глобализацията, сега – през третото десетилетие на XXI век – е за световните пазари също толкова значим фактор, колкото и геоикономиката.
Така започва анализа си финансистът Александр Лосев, който е член на президиума на руския мозъчен тръст Съвет за външна и отбранителна политика. Текстът му излиза в “Коммерсантъ” № 230 и тук го публикуваме без съкращения.
Ако геополитическите рискове се наслагваха върху световните икономически проблеми и дисбаланси на принципа на суперпозицията от класическата физика, а резултантният ефект от всички въздействия можеше да се изчисли като сбор от реакциите на пазарите на всяко въздействие поотделно, то би могло да се изработи и стратегия за управление на тези рискове. Но, за съжаление, това не може да стане – в света се възцари друг физичен принцип – неопределеността.
Събитията може да бъдат прогнозирани, но последствията им са непредсказуеми. В този свят на инвеститорите им предстои да търсят безопасни пристанища и неразрушими цитадели.
“Защото казваш: „Богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая”, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол…”
Откровение на Йоан Богослов 3:17
“А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.”
Откровение на Йоан Богослов 6:3-4
Прогнозируеми събития
За бъдещия конфликт в Украйна и в Черноморския регион водещите американски и британски центрове пишеха от 2018 година. Имаше и свободен достъп до сериозна част от материали, посветени на подготовката на активните действия по преустройството на европейската пристанищна и транспортна инфраструктура за доставки на въоръжение, по създаването в Украйна на западни центрове и за обучението на въоръжените й сили по натовски стандарти.
За отслабването на Русия и за създаването на свръхнапрежение на нейна територия се подготвяше икономическа война, а санкционната политика придоби ясни законодателни контури още през август 2017 година, когато в САЩ беше приет Закон за противодействие на противниците на Америка посредством санкции (CAATSA).
Съдбата на „северните потоци” и на европейско-руското енергийно взаимодействие беше предрешена още през декември 2019 година, когато американският Конгрес одобри Закона за европейската енергийна сигурност и диверсификацията на доставките (European Energy Security and Diversification Act of 2019), в чийто първи абзац е посочено, че законът цели да помогне на Съединените американски щати да постигнат своите глобални цели, а също така и да повиши енергийната безопасност на Европа и да подтикне европейските страни да диверсифицират източниците си на енергия и маршрутите на доставките.
Какво стана после – знаят всички.
Европейските компании си тръгваха от руския пазар с неосъзнатата обреченост на динозаври, вперили поглед към спускащия се от небето огнен астероид.
Общата загуба за икономиката на ЕС и европейските пазари поради антируските санкции се оценява на €1.5 трилиона и продължава непрекъснато да расте. А събитие, водещо до загуби от над 1 трилиона долара или евро, се смята за голяма регионална криза. Извод: геополитиката вече не може да бъде игнорирана.
За съжаление, нито увеличаващият се санкционен натиск, нито разпродажбата на руските активи от чуждестранни собственици през декември 2021 – януари 2022 години не накараха родните инвеститори да се замислят за заплахите, а финансовите чиновници – за рисковете, на които са изложени международните резерви в долари и евро. След като се сринаха всички сегменти на финансовия пазар и бяха преустановени борсовите търгове, бяха необходими титанични усилия за стабилизирането на ситуацията. Трябваше година и половина за завръщането към нивата, от които започна сривът.
Блокирането на сметките в Euroclear беше изпробвано с еврооблигациите „Русала” още през 2018 година. Но неизвестно защо на пика на антируските санкционни действия през декември 2021 година инвеститорите напълно забравиха за възможността за такова блокиране, като проявиха невероятно лекомислие или, както го формулират юристите, „груба небрежност”. В резултат, по данни на Банката на Русия, в края на 2022 година в европейските депозитарии Euroclear и Clearstream бяха блокирани активи на руски инвеститори в размер на около 5.7 трилиона рубли.
Такава беше цената на игнорирането на геополитическите рискове. Сега урокът е научен, руските инвеститори се адаптираха към променената реалност. Оставалите ще трябва „да се учат, да се учат и пак да се учат”.
Непредсказуеми последствия
Географията на зоните на конфликти е очертана в публикациите на водещите световни издания и в докладите на авторитетни аналитични центрове.
Над Близкия Изток облаците се сгъстиха след сделката ОПЕК+, когато светът, изпитал последствията от енергийната криза, отново видя през зелената мъгла на възобновяемите източници на енергия и ESG ценността на нефта и природния газ, а страните от Запада си спомниха за практиката на контрол на потоците от ресурси, доколкото близкоизточните енергийни доставки са основната алтернатива на руските, подложени на санкции.
Още през пролетта на 2022 година стана явно, че конфликтът в Близкия Изток е неизбежен и само разумната рационална политика на водещите регионални държави засега не позволява да се случи библейският Армагедон. Трябва да се обърне внимание, че моментът на началото на операцията на израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) в Газа е свързан с негативните икономически реалности в съседните държави.
Нито една от големите регионални сили в Близкия Изток сега не може да си позволи участие в мащабна война. Египет и Турция имат колосални финансови трудности, Иран от десетилетия е под санкции и там приоритетно е икономическото и технологическото развитие, Саудитска Арабия има небалансиран бюджет и грандиозни инвестиционни планове за собственото си бъдеще.
Но ако след гибелта на хиляди палестинци и граждани на Израел се случи нещо още по-непоправимо, и „ангелите на Апокалипсиса затръбят”, то районът на Ормузкия проток ще стане зона на повишен военен риск и перспективите на бизнеса в Емирствата и съседните монархии ще бъдат заплашени.
И колко ще струват тогава активите и инвестициите там? В случай на разпространение на конфликта по целия регион ще се породи рязък недостиг на въглеводороди, повишаване на стойността на нефта и втечнения природен газ, рязък спад на търговията и износа на стоки в страните от Персийския залив. Загубите за световната икономика и международната търговия може да стигнат от $1 до $2 трилиона годишно, което е съпоставимо с кризите от предишните епохи. Такава оценка дава агенция „Блумбърг”. Но възможно ли е да се предвидят всички последствия?
Продължаваме към Изтока – Индо-Тихоокеанския регион. Там е фаталният „капан на Тукидид”, и там ще се решава въпросът за световната хегемония за следващите десетилетия. Главните роли принадлежат на Китай и САЩ, но в драмата участват също Мианмар, Тайван, Северна и Южна Корея, Япония, Филипините, Австралия…
Инвеститорите ще започнат все по-често и по-често да чуват абревиатурите AUKUS и НОАК. На планетата, както отбелязваше Имануeл Уолърстийн, „ще има недостиг на мир, на стабилност, на легитимност. Отчасти това ще бъде заради упадъка на САЩ като държавата хегемон на световната система. Но в още по-голяма степен ще е поради кризата на световната система като такава”. (Имануел Уолърстийн e изтъкнат професор по социология в университета в Бингамтън и директор на Центъра за изследване на икономики, исторически системи и цивилизации „Фернан Бродел“. През 1994 г. е избран за президент на Международната социологическа асоциация. Към днешна дата са издадени три тома от многотомния му труд „Модерната световна система“ – през 1974, 1980 и 1989 година – бел. ред.).
Сигурни пристанища
Геополитическото напрежение поражда у инвеститорите страх, който предизвиква стремеж да се избягват всякакви рискове. Реакцията е рационална, доколкото явните заплахи изискват да се премине към по-сигурни активи и за известно време да се забрави за доходни, но рисковани инвестиции. Целта е да се запазят капиталите и по възможност да се минимизират рисковете, да се изчака със своеобразни защитни активи или сигурни юрисдикции, докато не се завърнат по-благоприятните времена. Основната трудност при избора на защитни активи е в това, че при защитата от геополитически рискове капиталите може да бъдат изложени на макроикономически рискове.
Десетилетия наред съкровищните облигации на САЩ се смятаха за главните защитни активи за инвеститорите от цял свят. Но сега, както заяви директорът на финансовия департамент на МВФ Витор Гаспар, „динамиката на дълга на хазната на САЩ е много неблагоприятна, дефицитът в бюджета на САЩ е нараснал”. От бюджетното управление в Конгреса на САЩ очакват, че дефицитът от порядъка на 6% от БВП ще се запази и през следващото десетилетие.
Цените на съкровищните облигации падат, увеличавайки загубите на притежателите им, доходността им нараства заедно с размера на дълга. От JP Morgan в обзора си отбелязват, че „се е появила заплаха от възникването на спирала, в която Министерството на финансите на САЩ все повече увеличава лихвите по задълженията, за да покрива само нарастващите разходи за обслужването на дълга”.
„Глобалният държавен дълг сега е значително по-голям и според прогнозите ще нараства много по-бързо, отколкото се прогнозираше преди пандемията”, а „Китай, както и САЩ, се намира на неустойчив финансов път” се казва в коментар на Международния валутен фонд, публикуван от „Блумбърг”.
Измежду традиционните защитни активи най-популярно си остава златото. Световният съвет за златото публикува на сайта си следната информация: „Търсенето на злато през третото тримесечие уверено надвиши дългосрочния среден показател. Купуването на злато от централните банки запази историческото си темпо. Търсенето на злато (без да се отчита извънборсовият пазар) през третото тримесечие беше с 8% по-висок от средния за пет години и се равняваше на 1147 тона. С отчитане на извънборсовите доставки и потоците от резерви общото търсене нарасна с 6% в сравнение с миналата година и се равняваше на 1267 тона. Сега има всички основания да се смята, че търсенето на злато както от страна на инвеститорите, така и от страна на централните банки ще продължава да нараства.
Фючърсните сделки за нефт и втечнен газ трудно могат да бъдат признати за защитни активи поради високата волатилност на котировките им, но могат да бъдат използвани като инструмент за хеджиране на част от рисковете, неминуеми в случай на разрастване на конфликта в Близкия Изток.
И идва ред на защитните стратегии.
Непробиваеми цитадели
Геополитическите процеси започнаха да разцепват някога единната световна икономика на конкурентни блокове. В икономическата теория се появи ново понятие – френдшоринг (friend-shoring) – пренасяне на стоковите и производствените вериги в блокове на страни с общи ценности или към геополитически съюзници. Вероятно „френдшорингът” в обозримо бъдеще ще обхване и финансовите пазари.
Руските инвеститори почти „свикнаха” със специалната военна операция и почти престанаха да реагират на конфликтите в постсъветското пространство след като стана очевидно, че икономиката на Русия се адаптира и към мащабните санкции, и към затруднената логистика, и към финансовите ограничения, и към нарасналите бюджетни разходи. Западните пазари с всеки санкционен пакет и допълнение към списъците на SDN (Specially Designated Nationals And Blocked Persons List) стават все по-недостъпни.
Неотдавна за руските инвеститори се затвори последният локален „прозорец” към фондовите площадки на Запада – в американския списък SDN попадна борсата в Санкт-Петербург. Уви, Александър Сергеевич, „прозорецът” в града на Петър (тук Лосев прави препратка към прочутата поема на Александър Сереевич Пушкин, посветена на Санкт-Петербург). И отново руските инвеститори, пренебрегнали горчивия урок от миналогодишното замразяване на активите в Euroclear, се лишиха от достъп до своите чуждестранни ценни книжа.
Управителят на Банката на Русия г-жа Елвира Набиулина, коментирайки ситуацията с борсата в Санкт-Петербург, отбеляза: „Винаги сме предупреждавали, че притежаването на чуждестранни ценни книжа носи определени рискове, и затова на неквалифицираните инвеститори по същество беше забранено да купуват на организирани площадки чуждестранни ценни книжа”. Госпожа Набиулина добави, че Централната банка на Русия непрекъснато оценява рисковете за финансовата инфраструктура от различните санкции, моделира ситуации и взима мерки за превантивното намаляване на подобни рискове.
Пострада ли от новите американски санкции руският финансов пазар? Съвсем не. На Московската борса се наблюдаваше растеж на котировките на акциите, рублата е стабилна спрямо задграничните и дори неприятелските валути, при ценната книга ОФЗ се избягва негатива от повишаването на ключовия лихвен процент. Това е новата реалност. Родните инвеститори си остават в защитената руска юрисдикция, където никакви западни санкции и геополитически игри вече не са заплаха за активите им. Нещо повече, спусканата от Запада нова „желязна завеса” в известна степен предпазва руските инвеститори от част от глобалните рискове, главният от които е рискът от мащабна дългова криза.
Китай също защитава вътрешния си фондов пазар от чуждестранно влияние, а и на индийския пазар правилата стават по-строги. Европа и САЩ се затварят за руснаци и със своята санкционна политика и опити за конфискация на руски активи плашат инвеститорите от Китай и Близкия Изток.
В отговор на ситуацията неминуемо ще възникнат автаркични и полуавтаркични капиталови пазари, които ще се превърнат за локалните инвеститори в сигурни „цитадели” и на които ще бъде засилен контролът на рисковете от страна на регулаторите. В края на краищата вътрешните инвестиции са възможности за влагане на капитали в дългосрочно развитие както на отделни компании и отрасли, така и на регионите и страната като цяло с очакване за постоянно и дългосрочно реализиране на печалба.
Отчитайки текущите геоикономически реалии, може смело да прогнозираме, че третото десетилетие на XXI век ще завърши с формиране на макрорегиони, в които ще бъдат осигурени достатъчно развити технологии и многоотраслова структура на икономиката, финансова независимост и инфраструктура за регионалните разплащания, а също и система за осигуряване на сигурността, основана на алианси на въоръжените сили.
Пазарите свикват с геополитическите „изненади”, но засега повече реагират на фундаменталните фактори. Световната икономика засега се държи въпреки влошаващия се геополитически климат. Но за в бъдеще няма къде да избягаме от географията на регионализма, както и от съществуващите глобални икономически рискове. И от отговорността за приеманите решения.
Няма сигурни активи, както няма напълно безопасни места на фронтовете на реалните войни. Има отговорно инвестиционно поведение и геополитически фактори, които повече не може да бъдат игнорирани.
