Помните ли оприличаваната на надгробен паметник водна стена на площад “Гарибалди”, която бившият столичен градоначалник Йорданка Фандъкова нареди да бъде премахната след лавината от подигравки в социалните мрежи? А нелепите ограничители около трамвайните линии по улица “Граф Игнатиев”, наречени от софиянци “перки на акули”, заради които още на първия ден след поставянето им пострадаха няколко души?
Примерите за откровен кич, платен с държавни и европейски пари са толкова много, че без никакво притеснение можем да напишем и рецептата на порока: появява се някаква добре платена грозотия – хората скачат на крака и започват да ругаят – Столична община се извинява и премахва грозотията – авторите и изпълнителите не връщат парите.
На
идеолозите и “чадърите” в администрацията и общинския съвет,
благодарение на които нито едно от стотиците подобни безумия не би видяло бял свят, също не им се случва нищо. Тъкмо обратното – не само продължават да са по работните си места и да осребряват правомощията си, но сякаш се размножават не с дни, а с часове…
Досега убеждението бе, че това е запазената марка на бившия кмет, но новият най-вероятно иска да ни покаже, че ще има приемственост. Едно от първите начинания на Васил Терзиев – като прясно избран столичен градоначалник – бе да “изгони” автомобилния трафик от пространството около Храм-паметника “Александър Невски” и да забрани паркирането там.
В интерес на истината, тази идея бе одобрена от софиянци в поредица от обществени обсъждания, но проблемът е, че кметът Терзиев и екипът му не спряха дотам. И… ситуацията стана като с бабата от рекламата на „Космодиск“-а, която обяснява как
илачите се отразяват на здравето – едно оправяш, друго рушиш!
През катедралата се появи временната инсталация “Светлината в нас”, представляваща златиста арка, под нея червен тъкан килим, а леко встрани – няколко бъчви.
По стар обичай заваляха подигравки във “Фейсбук”, а много потребители на социалната мрежа първоначално решиха, че е колаж или някаква шега. Столична община реагира незабавно и в петък (8 декември) арката вече беше разглобена, а малко по-късно бяха прибрани и разхвърляните наоколо бъчви. Какво обаче се случи с червеното килимче под арката, което изчезна едно денонощие по-рано – засега всички само гадаем.
От пресцентъра на общината обясняват, че арката е част от събитието на 1 декември –
паленето на коледните светлини по площада.
Авторите на проекта – фондация “Колективът”, обясниха на страницата си във “Фейсбук”, че временната инсталация е трябвало да бъде с по-големи размери, но парите не достигнали – заради отдавна заложената бюджетна рамка за коледно-новогодишните дейности – и затова се е получило, онова, което видяхме. От фондацията са категорични, че не са получили пари от Столичната община и са работили изцяло безвъзмездно.
От екипа на “Колектива” подчертават, че слоганът “Светлината в нас” не е избран случайно, а е свързан с пускането на новото външно осветление на Храм-паметника “Свети Александър Невски”. Според авторите на проекта
появата на червеното килимче е пълна мистерия,
но ако го открият, биха си го запазили с удоволствие.
„Големият позитив, който успяхме да открием в цялата тази ситуация, е че сме свидетели на тенденция, в която обществото ни става все по-чувствително към средата около себе си и реагира на промените в нея. Силно се надяваме обаче тази обществена енергия да бъде насочвана към позитивни и съществени промени и да ражда градивни разговори“, казват от фондацията.
Най-градивното в случая обаче е, че творбата на „Колектива“ предизвика буря от оригинални идеи в мрежата.
Една от тези идеи е, че Столична община не е трябвало да бърза с премахването на т. нар. арт инсталация, защото
тя можела да донесе добри пари за много кратко време.
Ако бяха започнали да я отдават под наем за сватби, коледни банкети и концерти на поп фолк певци, щеше да има пари и за коледна украса, защото столицата ни и тази година е тъмна, мрачна и със скромна украса. Хубаво е да пестим, но… през годината. По празниците би трябвало да поотворим пръстите малко по-широко.
Идеята на авторите на проекта може би е била да направят
пространството пред катедралния храм празнично – оживено и пъстро,
както е в страните от Западна Европа.
Пред тамошните катедрали има богати коледни базари, пищна украса и е пълно с хора. У нас обаче мястото около църквата винаги е било възприемано по съвсем различен начин, а златната арка и червеното килимче едва ли са най-подходящи за евентуалното ново начало.
В крайна сметка, ако има някаква полза от подобни експерименти е, че общината и арт фондациите вече знаят, че хората са активни и реагират, когато им се натрапва съмнително „изкуство“.