На извънредното заседание на парламента, на 11 декември, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов прочете декларация от трибуната на Народното събрание.
С нея от парламентарната му група настояха Министерството на външните работи най-накрая да разясни какво точно се случва при закрити врата по казуса с кандидатстването на Република Северна Македония за член на Европейския съюз.
„Излъгаха ли ни всички, замесени в така наречения френски компромис? Прикрива ли ги Мария Габриел, която не дава информация около това, което се решава в Брюксел?“ – попита Костадинов. След това обясни, че има предвид едно писмо от името на Съвета на ЕС, адресирано до Република Северна Македония, с което се отварят предприсъединителните глави за членство, докато в същото време България не вижда от Скопие да са извършили някаква конституционна промяна.
Костадинов добави, че българският представител в работната група на Съвета по разширяването на РСМ месеци наред се е противопоставял на изпращането на писмото, но в началото на ноември свалил гарда. „Или са му го свалили„, уточни лидерът на „Възраждане“ и добави, че е изпитал жал към нашия представител в групата, който в поредица от заседания е бил подложен на вербални нападки от партньорите ни в Европейския съюз.
Костадинов попита какво съдържа одобреният текст – дали това е покана към РСМ за членство в ЕС, с какви мотиви и кои български предложения не са били приети. Според Костадинов в писмото има пасажи, които могат да се тълкуват двусмислено и от българската, и от северномакедонската страна с цел и едните, и другите да са доволни.
„Кое е това висше политическо ниво, на което представителят ни в работната група се позовава, когато на 20 октомври, притиснат до стената от други членове на комисията, превъзбудени от мисълта за членство на Република Северна Македония в ЕС, се моли за още време за оценка на текста на писмото?
Каво се съдържа в принципното ни становище, прието на 15 септември 2023 г. и заявили ли сме, че изпращането на въпросното писмо е в абсолютен разрез с договорките по френския компромис?
Какво означава, че сме товарили процеса с двустранни въпроси, както ни подмятат нашите така наречени партньори в Брюксел? Нали става въпрос за права на човека, а излиза, че терорът, на който са изложени българите в Република Северна Македония е двустранен въпрос и не засяга Европейския съюз?„, попита Костадинов.
След това даде пример с Гърция, която се е съпротивлявала на изпращането на сходно писмо до Албания само заради един единствен подсъдим грък.
Лидерът на „Възраждане“ продължи с въпросите:
На чий натиск сме се подали и дали това не е станало под солидното давление на Австрия, която при закрити врата е размахвала пръст, заповядвайки ни да спрем да създаваме усещането, че отново сме искали да блокираме процеса по присъединяването на Република Северна Македония в Европейския съюз.
„Що за вербална плесница е това?“ – възмути се Костадинов, а след това добави, че има информация, че още от март в Република Северна Македония са работили по така наречената пътна карта, която се изпраща обратно към Съвета на ЕС в отговор на въпросното писмо – накратко – в съседката ни са били уведомени предварително, че ние, в България, няма да пречим.
Костадинов отбеляза, че реално включването на българите сред 5, 6 или 7 други народности в преамбюла на Конституцията на РСМ без правно обвързващ характер не е нищо друго освен последният пирон в ковчега на българския характер на съседката ни и на правата на българите оттатък границата.
Той цитира и лидера на опозиционната група – ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който наскоро бил казал, че конституционна промяна няма да има.
Костадинов постави и няколко по-конкретни въпроса на Министерството на външните работи.
Дали е установено кой от средите на работната група на Съвета по разрширяването е спускал вътрешни документи в работен стадий директно към северномакедонската страна?
Какво мисли Министерството на външните работи за мониторинговия доклад на Еврокомисията по точката „етническа дискриминация“ в РСМ и дали този централен проблем е застъпен в достатъчна степен в доклада на Съвета на ЕС по разширяването. Според Костадинов за пред българската общност той е бил застъпен, но реално това не се е случило.
Освен това Костадинов попита какво стои зад концепцията „ускорена интеграция“, от която би могла да се възползва Република Северна Македония – от кога е тя и какво се включва в нея. Защо в преговорите си със Съвета на ЕС от външно министерство използват термина „етническо малцинство“, а не „етническа народност“, както първоначално е било обещано, че ще се запише в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония.
Накрая Костадинов попита какви позиции ще отстоява Министерството на външните работи на предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз, в чийто дневен ред е и темата за разширяването му. Той предупреди, че не е изключено тъкмо в края на годината, по празниците, Европейската комисия да отвори предприсъединителните глави за членство пред Република Северна Македония, защото по всичко личи за нея няма абсолютно никакво значение какво мислят тук, в България, по въпроса.
