Конституционният съд (КС) единодушно отклони искането на депутати от „Възраждане“ и ИТН да разтълкува правилата за изменение на Конституцията, заложени в нея. “Задължително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр.първо от Конституцията”, попитаха депутатите. Конкретно те искаха отговор на въпроса дали при всяко от трите гласувания трябва да се търси мнозинство от ¾ от депутатите и дали всяко от тях трябва да е най-малко два месеца след предходното.
Основният аргумент на ИТН и “Възраждане” беше, че правилата, по които в момента се провежда процедурата за промени в Конституцията, се отличават от тези при предишните ѝ изменения. Депутатите обаче не оспориха самите правила, а поискаха абстрактно тълкуване от конституционните съдии.
В случая КС отчете, че искането на депутатите от двете партии е направено докато е висяща процедура по промени в основния закон. Както е известно в края на миналата седмица Народното събрание прие проекта на първо четене. С оглед на това конституционните съдии приеха, че искането следва да го отклони.
В определението си конституционните съдии разясняват някои основни положения, свързани с ролята на обикновеното Народно събрание като производна учредителна власт – т.е. когато приема промени в Конституцията, и ролята на КС като тълкувател на основния закон. Според тях макар даването на задължително абстрактно тълкуване на основния закон да е прерогатив на конституционната юрисдикция, тя няма монопол върху тълкуването.
Освен това конституционните съдии подчертават, че искането на депутатите е направено когато е в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията, а то е обосновано и с конкретните правила, по които се развива той. “Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на осъществяването на народния суверенитет от Народно събрание (обикновено) на плоскостта на конституционния процес. Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява контрол за съответствието на актовете на Народното събрание с Конституцията, но не и да интервенира в процеса на формиране на волята му при тяхното приемане”, пише в определението на КС. При тези обстоятелства има “риск конституционната юрисдикция да измести разгръщането на демократичния процес и в настоящия случай да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд”, е позицията на съдиите.
