Осигурителният праг на земеделските производители и тютюнопроизводителите спъна второто гласуване на бюджета за обществено осигуряване в ресорната бюджетна комисия.
Председателят й – депутатът от ДПС Йордан Цонев коментира, че заедно с колегите са гласували земеделският производител да се осигурява на 780 лева, а наетият – на 933 лева.
„Ако ви се струва това справедливо – окей, но наетият ще плаща по-голяма осигуровка, от този, който го наема. Това се случва“, обърна внимание Цонев.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Ирена Димова реагира с думите, че така е било и когато минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица земеделски производители е бил 360 – 340 лв., а минималната работна заплата е била 560 лева и настоя съотношението да остане по този начин и за догодина.
„Нека приемем, че когато са наети по трудови договори, вноските ще се плащат в съотношението работодател и работник и така няма да се ощетяват поне наетите по трудов договор. Така е било постоянно“, обясни Димова.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Мартин Димитров попита на каква юридическа основа вносителят на предложението Александър Иванов от ГЕРБ-СДС смята, че минималният месечен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските производители ще остане 780 лева, т.е. на база бюджета за 2023 година.
„Ако вие се движите от идеята, че ако не приемем бюджета на ДОО в частта му за чл. 9, остава миналогодишният, то трябва да имате предвид, че той е с времеви график – до края на декември 2023 г., и така ние ще останем без осигурителен праг“, поясни Мартин Димитров.
От своя страна Венко Сабрутев от ПП-ДБ обърна внимание, че при гласуването на чл. 1 и чл. 2 от проектозакона на бюджета на ДОО комисията е отхвърлила залагането на прагове. Ето защо Йордан Цонев предложи да се отложи приемането на спорния параграф 9 – с осигурителния праг на земеделските производители и тютюнопроизводителите. Той посочи, че ще се направят и допълнителни консултации с финансовото министерство и с парламентарните групи.
