Някои европейски „партньори“ продължават да пекат България и Румъния на бавен огън по прословутото приемане в Шенген. За да „замаже очите“ на двете балкански страни и уж да подкрепи препоръките на Европейската комисия и Европейския парламент, Австрия се съгласи да направи компромис за вдигането на границите във въздушния трафик, но при определени условия. „Въздушният Шенген“ е с едва идея малко повече от нищо, а въобще не се знае дали лидерите на ЕС ще се ангажират с конкретен график за пълното присъединяване, тоест и по суша и море.
Влизането ни в тази така желана зона ще се случи, ако изпълним австрийските условия, които изглежда са подкрепени от еврочиновниците, които в края на мандата си биха подкрепили почти всичко, за да постигнат някакъв напредък, при условие, че имат толкова неизпълнени цели.
В понеделник (11 декември), австрийският външен министър Герхард Карнер коментира, че е поставил “ясни условия” пред Европейската комисия, които ние трябва да изпълним, за да получим благословията му за отваряне на шенгенските въздушни граници. Това се налагало
единствено заради проблема с трафикантите на хора.
Виена обаче не посочва график за мерките, които иска да бъдат изпълнени, но е малко вероятно това да трябва да се случи през оставащите две седмици и половина на 2023 година.
Условията, които Австрия ултимативно иска да изпълним, са три:
– трикратно увеличаване на мисията на “Фронтекс” в България с пари от ЕС;
– засилен граничен контрол между България и Румъния и между Унгария и Румъния;
– България и Румъния приемат афганистанците и сирийците, търсещи убежище в Европейския съюз.
Тези искания са доста противоречиви, като се има предвид, че поне от 16 години България и Румъния работят с австрийските и нидерландските служби и имат подробна информация за притока на мигранти.
От тяхна страна, австрийските служби също много добре знаят, че
безпроблемно малка част от “мигриращите” сирийци и афганистанци
влизат в ЕС през България и Румъния. Докато останалите “нахлуват” през Гърция, Албания, Черна гора, Сърбия, Унгария и т.н.
За сведение на “посрещачите”, след като Гърция и Унгария са част от Шенген, защо ли Виена няма и грам претенция към тях? Или към някоя от другите “входно-изходни” средиземноморски алтернативи?
Отговорът е семпъл и познат до втръсване – догодина в Австрия ще има избори и отсега се знае, че тема №1 в кампанията ще е миграцията. Само че да се бунтува човек срещу София и Букурещ носи дивиденти, докато дори простото мърморене срещу Берлин и Париж си е… много голям проблем. В противен случай
пораженията от политиката на „отворените врати“
едва ли щеше да бъде стоварена само и единствено на наш гръб. Нищо, че е балкански, т.е. юнашки…
На практика Австрия поставя условия, които не са в обхвата на Шенгенските регулации и които не са били вменявани като задължения на нито една друга държава членка на ЕС.
Премиерът Николай Денков заяви, че не е приемливо – специално за България и Румъния – да се съчиняват допълнителни правила, още повече че ние си спазваме всички европейски норми и нормативи. Според президентът Румен Радев обаче влизането на България в т. нар. „Въздушен Шенген“ била стъпка напред, но не трябвало да се задоволяваме само с нея.
В същото време
Румъния едва ли ще има проблем да изпълни австрийските условия.
Елементарно е защо – заради географското ни положение, ако започне връщане на нежеланите мигранти, те ще бъдат въдворени в България – като външна граница на ЕС, а не в северната ни съседка.
В момента Шенген на практика не съществува по начина, по който е замислен. Почти всички сухопътни граници между държавите членки са възстановени, а за България и Румъния вече е въпрос на чест да бъдат приети, не за нещо друго.
Затова по-добрият вариант е двете страни да откажат поетапното приемане в “Пространството” и да изстрадат финансовите загуби в името на правото ни да бъдем “вътре”.
В противен случай ще се наложи да преглътнем последствията не само на австрийския ултиматум, ами и на… бог знае на какво още.
Аксиомата е наше “произведение” по конкретен повод, но явно започва да става универсална диагноза. И тя гласи… очевидното: веднъж наведен, цял живот разкрачен!
