Белгийски консорциум иска да инвестира над 1 млрд. евро за производство на батерии у нас
Белгийската фирма „Avesta Battery and Energy Engineering“ има намерение да инвестира в България над 1.1 млрд. евро в производството на ново поколение литиево-йонни батерии за автомобили, обяви премиерът акад. Николай Денков, по време на среща в Министерския съвет с представители на потенциалния инвеститор.
На нея присъстваха министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева, министърът на икономиката Богдан Богданов и министърът на финансите – Асен Василев. Инвестиционното намерение е за следващите от три до пет години, в зависимост от развитието на идеята.
Премиерът Денков разясни, че инвестиционното намерение съдържа три взаимно допълващи се компонента. Единият е изследователска и развойна база, която е предвидено да бъде построена в Пловдив. Вторият е завод за производство на литиево-йонни батерии, планиран да бъде на територията на Стара Загора и който представлява най-големият дял от инвестицията. Третият компонент е свързан с възможността за извличане на метали, които след това отново да бъдат влагани в производството на батериите, в Бургас. Така ще се постигне успешен пример за кръгова икономика, поясни премиерът.
Само България и Румъния ли са виновни, че Европа се пълни с мигранти?

Някои европейски „партньори“ продължават да пекат България и Румъния на бавен огън по прословутото приемане в Шенген. За да „замаже очите“ на двете балкански страни и уж да подкрепи препоръките на Европейската комисия и Европейския парламент, Австрия се съгласи да направи компромис за вдигането на границите във въздушния трафик, но при определени условия. „Въздушният Шенген“ е с едва идея малко повече от нищо, а въобще не се знае дали лидерите на ЕС ще се ангажират с конкретен график за пълното присъединяване, тоест и по суша и море.
Влизането ни в тази така желана зона ще се случи, ако изпълним австрийските условия, които изглежда са подкрепени от еврочиновниците, които в края на мандата си биха подкрепили почти всичко, за да постигнат някакъв напредък, при условие, че имат толкова неизпълнени цели.
До 11 януари трябва да е ясна квотата на парламента за конституционни съдии

В срок до 11 януари 2024 г., Народното събрание трябва да номинира и избере “своите” членове на Конституционния съд (КС). Това решиха депутатите с приемането на редакционна поправка в проекторешението за определяне на процедурните правила, при които ще става предлагането и избирането на съдии в КС от парламентарната квота.
Въпросната поправка бе предложена в пленарната зала от Никола Минчев (ПП-ДБ) и бе гласувана със 127 гласа „За“, 47 гласа – „Против“ и двама „Въздържал се“. А проектът на решение бе подкрепен от 133-има депутати, докато 51 гласуваха с „Против“, а един с „Въздържал се“.
Според новоприетите правила, Комисията по конституционни въпроси ще проведе изслушването на допуснатите кандидати в открито заседание, което ще се излъчва онлайн в сайта на Народното събрание.
Бирената индустрия подпомага възстановяването на европейската икономика

Европейската бирена индустрия върви нагоре, сочат нови данни, публикувани от Пивоварите на Европа (Brewers of Europe). Производството и потреблението на бира постепенно се връщат към нивата от 2019 година. Резултатите на сектора бяха представени в Брюксел на 10-ото издание на форума ,,Бирената индустрия в полза на Европа“ (Beer Serves Europe). Събитието събра над 250 представители на европейските институции, националните бирени асоциации, бизнеса и любители на пивото.
Годишният доклад на Пивоварите на Европа показва, че броят на пивоварните в ЕС се е увеличил от 9500 през 2021 г. на 9680 през миналата година. Тази динамика все още не е на нивата от края на предишното десетилетие, когато броят им нарастваше с хиляди годишно, но въпреки това е знак за устойчив растеж и иновации в сектора. С най-много пивоварни отново е Франция с впечатляващите 2500 обекта, от които 2300 са микропредприятия. След нея е Германия с 1507 пивоварни. Най-много работни места осигурява именно германският бирен бранш, където се трудят 27 916 души.
ЕС проучва извънредно финансиране за Украйна извън бюджета на блока

Дипломати от Европейския съюз обсъждали технически предложения за набиране на спешно финансиране за Украйна извън общия бюджет на общността след като Унгария обяви категорично, че няма да се поддаде на натиска да се откаже от ветото си върху жизнено важния пакет за Киев. Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че ще блокира опитите на Брюксел да осигури крайно необходимите 50 млрд. евро за украинците и да одобри формални преговори за присъединяването на Украйна към ЕС на срещата на върха на европейските лидери на 14 декември. Той устоява позицията си въпреки усилията на украинския президент Володимир Зеленски и на други страни от общността да го убедят да прекрати съпротивата си.
Ако ЕС не успее да постигне съгласие за пакета от средства за Киев, това ще засегне сериозно украинската финансова стабилност, предупреждават официални украински и европейски представители. Подобен провал ще е нечуван обрат в подкрепата на Брюксел след нахлуването на руски войски на украинска територия през февруари 2022-а точно когато финансов пакет от сходен порядък е под въпрос и в Съединените щати.