Езикът на омразата срещу българите в Северна Македония си има дълбок корен – големият брат Сърбия. Още от титово време там се насажда омраза срещу България и поколения са израснали с представата, че ние сме фашисти и сме най-големите им врагове. Масло в огъня редовно налива и Русия, която все по-натрапчиво разпростира пипалата си в региона. Като в случая не става въпрос само за енергийна зависимост, а и за влияние върху емоциите и манипулиране на нагласите на хората.
Мнозинството от българските евродепутати излязоха с обща позиция до Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Съвета на Европа и посланиците, в която се казва, че в сръбското публично пространство има език на омраза срещу българското малцинство, който утежнява живота на сънародниците ни и затова мнозина от тях емигрират към България и Западна Европа.
Писмото бе публикувано в навечерието на срещата ЕС – Западни Балкани в Брюксел, която започна днес (13 декември) и на която лидерите би трябвало да обсъдят
задълбочаването на политическия ангажимент към Западните Балкани,
доближаването им до ЕС, постигнатия напредък в евроинтеграцията им, справянето с отрицателните последици от руската инвазия в Украйна и укрепването на сигурността в региона.
Позицията не е подкрепена единствено от петимата евродепутати от БСП, а останалите 12 техни колеги предупреждават, че “генерирането на омраза в сръбското общество срещу България и следователно срещу ЕС, е най-вече в полза на Кремъл“. Другите обвинения са, че непрекъснатата реч на омразата срещу българското малцинство е провокирана от институциите и затова животът на българите в Сърбия е много тежък.
Освен това, от 2008 г. насам Сръбската православна църква, която е тясно свързана с руските интереси, също играе много сериозна роля в създаването на анти-български настроения. Заедно с други научно-исторически, държавни и военни ведомства и културни институции, тя
системно злоупотребява с историческите събития
около двете световни войни, поддържайки буен огъня на омразата към българите.
Към тези обвинения се прибавят и тревожните факти, че сръбските власти ограничават обучението на български език, че пречат по всякакъв начин за съхраняването на българското културно наследство и продължават да фалшифицират историята от времето на Титова Югославия.
Правителството в Белград и сръбската църква са обвинени, че
не допускат религиозни служби на български език
и подлагат на гонения политически, граждански и екологични организации, както и техните активисти.
Резултатите от тази методично провеждана “вътрешна политика” са налице. По официални данни, до преди век в района на Босилеград са живеели между 91 000 и 120 000 българи. Днес едва 13 000 души сред местното население не се страхуват да се нарекат българи.
Историческите корени за това отношение датира от времето на Тито, когато много от българите в Македония са подложени на нечувани репресии с цел да се откажат от националната си идентичност.
През 2016 г. бе издадена автобиографичната книга на българина от Прилеп Темелко Нешков, който е
прекарал 12 години в затворите на Титова Югославия,
само защото е отстоявал своята национална си идентичност срещу насилствената македонизация.
Книгата му „Раздяла няма: Македония срещу македонизма“, както и неунищожената част от досието му в скопската УДБА, публикувано под заглавие „Досие – Югославия срещу душата на Македония“, съдържат около 250 документа – разпити, информации, доклади, доноси, клевети и оценки на съответните местни, окръжни и централни служби на Държавна сигурност, които отразяват грозната истина за повсеместната кървава асимилация на българското малцинство.
През 2021 г. Външно министерство привика посланика на Сърбия у нас Желко Йович – заради изявления срещу страната ни на проф. Драган Симеунович от Факултета по политически науки на държавния Белградски университет и директор на правителствената Академия за национална сигурност. В телевизионно интервю той многократно нарича българите с какви ли не обидни епитети, а точният цитат е: „Българите са известни със зверствата, които извършват навсякъде, където стъпят…
Имали са даже специален взвод изнасилвачи.
В семейството на прабаба ми има случай, в който те извадили нероденото дете от корема на майка му и, заедно с другите ѝ четири деца, ги изгорили живи. Убивали са свещеници и учители, за да налагат българската култура“.
Професорът има предвид Топлишко въстание от 1917 г., което е организирано е в тила на българските сили от офицери, верни на сръбското разузнаване. Потушено е от български и австро-унгарски сили, но са изгорени както сръбски, така и български села.
Примерите са безкрайни, както и обичаят ни на Балканите да мразим съседите. Сърбия иска да се присъедини към ЕС, въпреки че
отказва да хармонизира външната си политика с принципите на Общността
и продължава да поддържа близки връзки с Русия. Надеждата е, че някой в Брюксел ще прояви здрав разум и постави ребром въпроса пред Белград. Защото вече е ясно, че цивилизовано решение на тези „вечни“ вражди не може да бъде намерено, а трагичните ни отношения със Северна Македония са доказателство за това.
