Депутатът от “ГЕРБ-СДС” Томислав Дончев поиска в Народното събрание да бъде създадена група за икономическа трансформация и индустриални политики, която да задава дневния ред, от който индустрията има нужда. От трибуната на Народното събрание той поясни, че ще бъде горд, ако в сегашния труден и конфликтен парламент се намери мнозинство, което да подкрепи предложената идея.
Преди да отправи искането си, Дончев направи дълго встъпление, започвайки с това, че пътят към благосъстоянието на едно общество следва една конкретна траектория – икономическо развитие и растеж на икономиката.
“Всички останали пътища, дори да са примамливи, са грешни“, поясни Дончев и даде пример със спора около преразпределението на социалните блага – от кого колко да вземем и на кого колко да дадем. После засегна и спора около дълга, отбелязвайки, че задлъжнялостите не създават богатство, а единствено форма на солидарност между поколенията – младите плащат харчовете на по-старите. Ето защо призова да се инвестира повече внимание и усилия в професионални разговори по отношение формулата на растежа, като поясни, че не става въпрос да се променят само няколко члена в даден закон, а сложен комплекс от политики, които обхващат няколко институции – и в изпълнителната, и в местната власт.
Дончев бе категоричен, че Народното събрание трябва да има водеща роля, имайки предвид, че то приема законите и задава тона на публичните политики.
“Симптоматично е, че много български граждани, включително и политици не познават нито структурата, нито тенденциите, нито възможностите на българската икономика. Чували сте сигурно израза – в България нищо не се произвежда и България живее от еврофондове, туризъм и земеделие“, продължи Дончев и определи двете твърдения като израз на крещяща професионална некомпетентност.
Делът на индустрията от БВП е над 28%, а общо ефектът от еврофондовете, земеделието и туризмът е под 20 процента от него, обясни депутатът и поясни, че не иска да противопоставя един сектор на друг и няма предвид само производството на оръжия, електроенергия и добивна индустрия.
“През 2007 г. експортът ни е доминиран от суровини, но десет години по-късно през 2017 г. преобладават стоки с много по-висока добавена стойност – машини, апарати, оборудване. След влизането на България в ЕС износът на електроника и електрически апарати се увеличава четири пъти, на машини и оборудване – два пъти, а автоиндустрията заема вече водещо място в експорта. България изнася електротехника, електроника, машини, автомобили и велосипеди на пет пъти по-висока стойност, отколкото е износът й на зърно и то при условие, че България е водещ производител на зърно“. За да потвърди казаното, Дончев посочи, че стокообменът ни с Германия е 12 млрд. лева, като ние изнасяме повече, отколкото внасяме.
След това разясни кои проблеми на индустрията Народното събрание ще се опита да реши:
- Професионално образование – българската индустрия страда от недостатъчна работна сила и недобра квалификация на съществуващата. Причина за това са както недобрите демографски тенденции от началото на прехода, а и проблемите в образователната система, като нисък интерес на входа на системата, недобро качество на подготовка от гледна точка на нуждите на пазара на труда. Повече от половината зрелостници, които са завършили професионални гимназии, работят нещо друго. Близо една трета не се явяват на изпит за професионална квалификация, а бизнесът издържа паралелна система за професионална квалификация. Според Дончев решението не е нито модернизация, нито оптимизация, а много по-радикални мерки, като се започне от системата за професионално ориентиране и се свърши с ученето през целия живот.
- Скъсване с практиката да се залага на ниската цена на труда като фактор, който да формира конкурентоспособност. По този повод Дончев поясни, че ниските оперативни разходи след 2000 година са били шанс за българската индустрия да съхрани своята конкурентоспособност, в това число и експортен потенциал, но това вече трябва да спре. Няма как да сме богати и да произвеждаме евтини неща, подчерта депутатът.
- По-равномерно разпределяне на индустриалните зони – във връзка с това Дончев посочи, че след приемането на Закона за индустриалните паркове преди 4 години по този въпрос не е направено кой знае колко много. Добави, че в България имаме добри примери – индустриалната зона “Тракия” и индустриалната зона в Шумен, но освен тях трябва да се работи за още поне 10 или 15 нови индустриални зони, като не трябва да се престава да се мисли и за съществуващите такива, тъй като те имат проблем с инфраструктурата.
- Предприемане на мерки за ускоряване на инвестиционния процес със специални по-поносими режими на регулация.
- Умно инвестиране на средства в модернизация на армията, така че водещият подход да не бъде какво България да си купи от водещите световни производители, а какво може да произведе. Българското машиностроене, електрониката, ИТ-секторът могат да бъдат част от този процес, подчерта Дончев и добави, че България има капацитета да произвежда дронове, нови образци стрелково оръжие, бронирани машини, артилерийски системи, включително и леки самолети, както го е правила преди 70 години.
- Отключване на всички възможности за финансиране, включително през банки и капиталови пазари. Дончев обърна внимание и че до 2030 г. България има на разположение 50 млрд. лева, като призова това финансиране да бъде отключено веднага, защото всеки изпуснат ден е изгубен шанс за конкурентоспособността на българската индустрия.
- Промяна на публичното възприемане на индустрията – тук Дончев даде за пример твърдението “В България нищо не се произвежда” и цитира Хегел, че ако едно нещо не познава самото себе си, то не съществува. По този повод депутатът предложи парламентарната комисия за икономика да заседава поне един път в месеца не в сградата на Народното събрание, а в някоя фабрика.
