България е в топ 7 по ръст на икономиката в ЕС през третото тримесечие
Отчетът на кабинета от шестия месец на управлението сочи, че България е в топ 7 по ръст на икономиката в ЕС през третото тримесечие (юли – септември), информираха от правителствения пресцентър. През третото тримесечие у нас има ръст на брутния вътрешен продукт от 1,8%, според експресните данни на НСИ. Въпреки рецесията, която се наблюдава в Западна Европа, българската икономика продължава да расте с близо 2%. В същото време инфлацията в България продължава да се забавя и вече е на най-ниското си ниво за последните две години. През октомври статистическият институт отчита, че ръстът на потребителските цени пада до 5.8% на годишна база.
България отчита и рекорден ръст на преките чуждестранни инвестиции за последните 15 години. Те са достигнали над 3,1 млрд. евро, според предварителните данни на БНБ, като увеличението е с над 1 млрд. евро или близо 50% повече, спрямо същия период на миналата година.
Очаквам скоро Нидерландия да ни подкрепи за Шенген, обяви Румен Радев
Държавният глава Румен Радев заяви, че очаква в най-скоро време Нидерландия да обяви пълна подкрепа за България по пътя към Шенген.
Според него е напълно възможно да влезем в Шенген до края на годината, стига да бъдат положени достатъчно усилия. “България е изпълнила всички условия за влизане в Шенген още 2011 година. Това, че някои държави решават свои вътрешнополитически проблеми, видяхме, че е трудно да се промени и това е факт, с който трябва да се съобразим, но да направим всичко възможно тези бариери да отпаднат”, добави още Радев.
Това, което получих като лично уверение при множество разговори с премиера Марк Рюте бе едно единствено – пада Механизмът за сътрудничрество и проверка и Нидерландия ще подкрепи напълно членството на България в Шенген без никакви ограничения, коментира Радев и добави, че е убеден, че премиерът Рюте ще спази това.
Любен Любенов: Финансовите регулатори се нуждаят от политическа воля, а не от политически зависимости (част I)
Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) не трябва да бъде пощенска кутия. Развитите страни правят от своите финансови регулатори риск-минимайзери, структури, които предпазват банките от фалит. В САЩ, Канада, Полша, Турция регулаторите улавят проблемите на банките на много ранен етап, там рисковете и загубите са сведени до минимум
Има огромна разлика между неплатежоспособна банка и банка с ликвидни проблеми. КТБ беше банка с ликвидни проблеми. При отнемането на лиценза й, по сметките на банката имаше 500 млн. лв. Когато една финансова институция е в ликвидна криза, това означава, че тя има добри активи, но те не могат бързо да бъдат обърнати в кеш и липсата на временна ликвидност поражда временна неплатежоспособност. Личното ми мнение е, че КТБ можеше да бъде спасена.
Това заяви в СТУДИО БАНКЕРЪ финансистът Любен Любенов, един от основателите на ФГВБ, експерт по финансово-регулаторни институции.
Amazon дарява 1 млн. щ.д. на българския INSAIT за изследователски програми
Amazon Web Services дарява 1 млн. щатски долара на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Средствата се предоставят поради показаните високи резултати и потенциал за растеж, като се предвижда да бъдат използвани за изследвания в областта на формалните методи. С тях ще бъде осигурена и подкрепа за заплати на изследователи, както и стипендии за докторанти и студенти в Института. Заедно с това стартира и стратегическото партньорство между изследователите и инженерите на INSAIT и Amazon Web Services.
“INSAIT е първият изследователски институт на световно ниво в Източна Европа, структуриран по образец на водещите изследователски институции в света. За кратък период INSAIT успя да привлече изключителни международни изследователи по компютърно зрение и машинно обучение, както и силни докторанти от цял свят”, се посочва в официалното съобщение на Amazon Web Services за дарението.
ФЕД не промени базовата си лихва и вече обсъжда кога да започне да я понижава
На последното за годината редовно заседание на паричния си комитет, проведено на 12 и 13 декември, Федералният резерв реши да остави без промяна базовата си лихва на най-високите за последните 22 години нива в диапазона 5.25-5.50 процента. А председателят на институцията Джеръм Пауъл обясни на пресконференцията след срещата, че лихвените проценти вероятно са достигнали върховата си стойност за сегашния възходящ цикъл. И че той и колегите му вече обсъждат кога да започнат да понижават лихвите, въпреки че все още не свалят от масата евентуални нови лихвени увеличения.
Щатската централна банка повиши лихвата по федералните фондове на 11 последователни заседания на паричния си комитет от март 2022-а до септември тази година в опит да укроти инфлацията. В резултат, тя падна значително през последните месеци, което вдъхва надежди за скорошно начало на обратния, низходящ лихвен цикъл, като банкерите вече предвиждат три лихвени понижения през идната година. Това ще свали разходите на домакинствата и на бизнеса, но същевременно ще свие приходите от депозитните сертификати и другите спестовни инструменти, чиито лихви бяха близки до най-високите равнища от десетилетия насам.
