Европейската централна банка остави без промяна лихвените проценти на второ поредно съвещание на управителния си съвет на 14 декември в условията на падаща инфлация, но обяви, че ще ускори изтеглянето на паричните стимули от пандемичния период в размер на 1.7 трлн. евро. Лихвата по депозитите се запазва на рекордно високите 4%, точно както прогнозираха икономисти и анализатори, а паричните стратези подчертаха за пореден път, че това равнище ще “допринесе съществено” за връщането на ръста на потребителските цени до целевите 2% годишно. Европейските централни банкери поясниха, че с по-бързото прекратяване на повторните инвестиции по пандемичната програма за покупка на облигации PEPP всички инструменти ще заработят за затягане на паричната дисциплина, въпреки че последните прогнози показват, че по-слабата икономика просветлява инфлационната перспектива.
“Рисковете за икономическия растеж остават в низходяща посока”, каза на репортерите шефката на ЕЦБ Кристин Лагард след края на последното за тази година официално съвещание на банковия управителен съвет във Франкфурт, но посочи, че опасностите за цените са по-балансирани. Тя коментира също, че “банкерите не трява в никакъв случай да свалят гарда” въпреки резкия спад на инфлацията към целевите 2% и че “тя и колегите й “изобщо не са обсъждали понижения на лихвените проценти”.
Еврото, което беше започнало да поскъпва към щатския долар още след края на заседанието на Федералния резер на 13 декември, надхвърли 1.10 щ. долара след коментарите на Лагард. А спредът между доходността на десетгодишните италиански облигации и базовите за еврозоната германски дългови книжа падна под 170 базови пункта защото нящои инвеститори очакваха по-радикални действия по PEPP. Търговците редуцираха залозите за орязване на лихвите през идната година и вече очакват те да се понижат със 155 базови пункта вместо с около 160 точки преди събирането на ЕЦБ.
Запазването на кредитните разходи без промяна повтаря решението на Федералния резерв от предишния ден, както и на “Бенк ъф Инглънд”, която приключи редовното си заседание за паричната политика броени часове преди ЕЦБ. Но докато председателят на щатската централна банка Джеръм Пауъл каза, че обсъжданията за лихвени редукции вече са започнали, Лагард предупреди, че няма да сваля гарда. Пазарните играчи са вкарали в цените понижение на лихвите на еврозоната още през март 2024-а, въпреки че Лагард предупреди да не се очакват промени “през следващите няколко тримесечия”.
Годишната инфлация на еврозоната падна до 2.4% през ноември, а последната инфлационна прогноза на ЕЦБ е за 2.75 годишен ръст на цените през 2024-а, 2.1% през 2025-а и 1.9% през 2026 година.
Инфлационният оптимизъм вероятно е повлиял и върху решението за PEPP, което предвижда през второто полугодие на 2024-а портфейлът да се “вталява” средно със 7.5 млрд. евро на месец, а повторните инвестиции по програмата да се прекратят в края на идната година. Развоят на събитията до голяма степен ще зависи от състоянието на широката икономика на блока на еврото, която, според анализаторите е в първата си техническа рецесия след настъплението на КОВИД-19. ЕЦБ предвижда БВП на еврозоната да се повиши с 0.6% през тази година и с 0.8% през следващата. А вниманието на европейските централни банкери със сигурност ще се насочи към трудовите възнаграждения и потенциалът им да напомпат инфлация. Договореното увеличение на заплатите в общността е 4.7% през третото тримесечие – най-високият ръст от дестилетия. Но най-важните пазарлъци предстоят през 2024-а, което означава, че несигурността за пътя на цените остава.
