Кирил Петков не вижда бъдеще в парламента без промените в Конституцията

Кирил Петков

„Всички сме заложили много. Ако Конституцията не се случи, не виждам бъдеще за самия парламент. Всичко се слага на масата за тази реформа и мисля ,че ще стане.

Това заяви съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков пред bTV.

По думите му има текстове в Конституцията, които са спорни и докато Конституционният съд не се произнесе, никой няма да знае дали ще бъдат приети. Според него те са повече в частта служебен кабинет. Петков обясни, че искат да има ограничение кой може да бъде премиер в служебен кабинет, но то да бъде и достатъчно широко. 

Битката за регулаторите 

По думите му ДПС няма да вземат 1/3 от регулаторите. Той призна, че очаква битка и допълни, че котки в чували не трябва да бъдат допускани.  

Той увери, че ако един човек няма характеристиките или има нещо, което обществото, прокуратурата или службите знаят, няма да бъде допускан. Петков обясни, че критериите ще са да имат експертизата и достатъчно обществено доверие. Депутатът добави, че най-опасното са хора със скрити политически зависимости. И бе категоричен, че ще бъде направено така, че никоя партия да няма монопол и влияние като контролен орган. 

По думите му отношенията с Бойко Борисов са преминали на оперативно ниво.Той добави, че вчерашната работна среща между партиите е била в много свеж формат. Петков бе категоричен, че когато махнат партийните разделения и заговорят за приоритетите, решенията се намират. Депутатът добави и че са спрели да обсъждат позициониранията, коя партия какво ще направи и са се фокусирали върху оперативните задачи. Той посочи, че са взели много важно решение – да не се опитват да решават всички казуси едновременно, а казус по казус. Петков съобщи, че до Нова година ще работят само по Конституцията и бюджета, а всичко останало – след това. 

Темата Шенген 

Според Петков е задължително да влезем в т.нар. „въздушен Шенген“, а следващото потвърждение на условията не трябва да минава през гласуване от страна на министър-председателите и евролидерите, а през Европейската комисия. 

Той посочи, че трябва да има ясна дата. И бе категоричен, че ако се слагат условия, те трябва да са в ясен плюс и за България. Той уточни, че става дума до каква степен ресурсите на държавите членки на Шенгне се фокусират върху външните граници и до каква – всеки си укрепва неговата държава.  

По думите на Петков в момента има 1500 души, които работят на границата на река Дунав от румънска и българска страна. Той допълни, че не знае какво всъщност тези хора пазят. Депутатът добави още, че ако част от тях са преразпределени на българо-турската граница, укрепването й ще бъде по-сериозно.  

Петков заяви, че само 2% от мигрантския поток влиза през България, повечето избират да минават през Италия, Испания и Гърци. 

Демонтажът на Паметника на Съветската армия 

По думите на Петков не е нормално най-високият паметник у нас да бъде на съветски войници. Той обясни, че фигурите се свалят от паметника и ще бъдат възстановени и поставени на място, където хората ще могат да отидат да ги видят спокойно.

Петков посочи и че скулпторът, който ще ги възстановява ще бъде същият, който е реставрирал и паметника на Цар Освободител. Той добави, че след това ще бъде избрано място в София, където скулптурите да бъдат поставени. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст