След изхвърлянето спихването на партийния „пояс“, бизнесът на Георги Георгиев започна да потъва
Едва ли за някого е новина, че от години голям бизнес у нас можеше да се случи само под крилото на подходящите политици или под шапката на питомците на бившата Държавна сигурност. Веднъж обаче пропука ли се гледжосаната му повърхност, въпросният “голям бизнес” неминуемо се разпада на съставните си части. Които, на по-късен етап, или някой купува за жълти стотинки, или ги досъсипва, за да отвори достатъчно място за себе си.
Подобни примери за този тип процеси “БАНКЕРЪ” огласявал многократно. Такъв е и случаят с един от главните ни герои през годините, който –
благодарение на властовия ореол на кума си Румен Овчаров
– успя да стане истинска акула в строителството и бизнеса с недвижими имоти. Става дума за лицето Георги Георгиев, собственик на „Гео Пет М” АД и поне още 50-ина дружества.
Той се прочу с с незадоволимия си апетит към супер “изгодните” сделки с държавни и общински земи, които му гарантираха доволно финансиране и скорострелно изграждане на впечатляваща имотна империя, просната върху територията на цялата страна. Откакто кумът му обаче напусна голямата игра – по волята на Корнелия Нинова и нейната “млада гвардия” – и се озова в прословутия Списък “Магнитски”, Георгиев започна методично да губи почва под краката си. А новините, свързани с разпадането на бизнес империята му, започнаха да се появяват все по-често и по-често.
През пролетта, например, описахме как
поредната негова перла в короната му – комплекса „Зорница Сендс“,
построен на самия плаж между “Свети Влас” и “Елените” – е изваден на публична продан от частния съдебен изпълнител Станимира Николова.
Тия дни подобна съдба сполетяла друг апетитен имот на Георгиев. Той се намира на ул. „Тенев баир“ в Банкя, “проснат” е почти върху 19 декара и продължава да носи претенциозното име Комплекс „Резиденция Баня“. Нищо, че си остана някъде там, в миналото – между тържествената първа копка и зарязването на всичко на етап “Две постройки на груб строеж”.
Точно за това бившо туристическо бижу се търсят кандидат-купувачи. Обявата за публичната продан се появи на бял свят преди няколко дни, неин “автор” е частният съдебен изпълнител Александър Бизов, а “церемонията” приключва на 9 януари 2024 г. с отваряне на подадените оферти. При едно положение, разбира се:
ако се намери някой, за когото оферираната цена – 6.780 млн. лв.,
не е никакъв проблем.
Срещу тази сума се, освен теренът от 18 800 кв.м., се предлагат и двете сгради, “стърчащи” си още на етап груб строеж.
Основната „резиденция“ е с впечатляваща разгърната застроена площ (РЗП) – 5 765.84 кв. метра (т.е. почти 6 декара). Ако съдим по одобрените архитектурни проекти, описани в обявлението на частния съдебен изпълнител, в сутерена й е трябвало да има басейн, турска баня и луксозен спа център. Освен това са били предвидени зала за билярд, киносалон , винарна с винохранилище , тераса към барбекю и дори …вишнева градина.
Горните два етажа и подпокривните помещения са предвидени
за обитаване от специални и много специални гости,
които да се радват на всички глезотии в една „подобаваща” резиденция.
Втората сграда е определена като „помощна“ и е разположена на 267 кв. метра.
По всичко личи, че това имение не е било замислено като търговски обект, а по-скоро като място за развлечение за отбрани компании. Или къща за прислугата.
Тази „екстра“ обаче очевидно не е могла да бъде реализирана, тъй като финансовите проблеми започват да притискат дружеството още през 2007 година.
С решение на съда от 5 август 2008 г. „Гео Пет-М“ АД е обявена в неплатежоспособност с начална дата 31 декември 2007 година. В дружеството е назначен и синдик.
Ако съдим от одобрения списък на кредиторите с приети вземания, публикувани в Търговския регистър от това време, на фона на парите, които струва имота в Банкя,
дълговете на АД-то изобщо не са впечатляващи.
Даже нищо не са. Очевидно обаче адвокатите на Георгиев така са се разшетали, че компанията… така и не е окончателно обявена в несъстоятелност. Това става ясно от решението на Софийския апелативен съд от декември 2008 г., което отменя неплатежоспособността на дружеството.
Според документите по това дело, натрупаните към този момент борчове са били погасени, а „Интернешънъл Асет банк“, която очевидно е кредитирала проекта, дори е успяла да си прибере парите и по двата сключени договора – около 2 милиона лева.
Безоблачното време, което бизнесменът Георгиев успява да си осигури,
чрез това съдебно решение обаче бързо отминава, защото в списъците за продажби на имоти от ЧСИ негови обекти започват да се мяркат все по-често.
През ноември 2022 г., например, частен съдебен изпълнител направи опит да продаде друг апетитен имот на строителния предприемач, този път за 17 млн. лева. Собственик на имота отново бе „Гео пет М“ АД, а “обекта”, намиращ се на 50-60 метра от прибоя на курорта “Слънчев бряг”, се оказа разделен на две: Терен № 1 – за 10. 56 млн. лв., Терен № 2 – за 6. 292 млн. лева.
Преди време на търг – пак заради натрупани дългове – беше изваден още един имот на дружеството – в местността „Бански път“. Цената обаче бе повече от тънка – само едни нищо и никакви си 249 000 лева.
Оказва се, че за Георгиев
все по-трудно става да плува без „пояса“ на своите покровители.
И макар, че и до днес името му се забърква в регионални новини с обвинения за влияние и съмнителна близост с кметовете на някои общини ( бел.ред. особено за приоритетното обслужване на Георгиев от кмета на Несебър Николай Димитров), това очевидно далеч не може да се сравнява с времето на скорострелно развиващия му се бизнеса си по времето на тройната коалиция.
Основно чрез друга негова фирма – „Пиринска туристическа компания“, която се развиваше по до болка познатата схема от онова време – реализират се няколко мащабни проекта с държавно финансиране, пазаруват се изгодно редица апетитни парцели („БАНКЕРЪ“ 2007 г. под заглавие “Общинарите играят за последно десет” и 2017 г. – “Имотна “заменка” в Драгалевци “подпали” десетки кредитори“) и се осигуряват няколко безотказно отпуснати кредита за бъдещо строителство, пък дори и част от начинанията му да си останат само на хартия.
Както се казва – на кумец не се отказва!
