От 2005 г. насам на 15 декември страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая. Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка се обсъжда за първи път на Международния социален форум, който се провежда през 2004 г. в Мумбай (Индия). Година след това Центърът за образование и общуване отново повдига въпроса на ежегодната среща на форума в Порту Алегри (Бразилия). Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.
Целта е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и с неговата търговия. Основно производителите на чай се боят от все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и социална цел – популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия, а на 16 декември 1773 г. в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.
Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и в Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на този ден. Другите държави, в които той се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
Чаят е безалкохолна напитка, получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата. Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.
Съществуват 6 основни разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улонг (улун), черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.

Легенди
Две от най-популярните легенди за възникването на чая идват от Китай. Според едната от тях чаят се появява през 2737 г. преди новата ера. По това време Китай се управлява от императора Шен Нун. Известен като познавач на билките, той винаги се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил различни отвари. Откриването на чаената напитка станало случайно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса ѝ, че до края на живота си пиел единствено нея.
Герой на втората легенда е индийският монах Бодхидхарма. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там будистката школа „Чан“, позната в света в японския си превод “Дзен”. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – Шао Лин. Като учил монасите на медитация, поискал да им демонстрира, че в това състояние на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, но още на втората нощ заспал. Когато се събудил, ядосал се много от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, защо йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.

Знаете ли, че …
В различните страни чаят се консумира по-различно, отколкото ние в България сме свикнали.
– В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил.
– В Шри Ланка предпочитат ароматизирания чай. Обикновено изборът е между вкус на шоколад, манго, вишна, малина или ягода.
– В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.
– В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.
– Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.
– В Япония се изпълнява специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, а момичето получава различни майсторски степени.
– В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.