ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Конституционната комисия предложи да се избират народни представители и с друго гражданство

конституция на република българия

На днешното заседание комисията разглежда на второ четене проекта за изменения в Конституцията

За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. Това предложение за промяна в Конституцията беше подкрепено с пет гласа “за”, четири “против” и без въздържал се от Комисията по конституционни въпроси. На днешното заседание комисията  разглежда на второ четене проекта за изменения в основния закон, предаде БТА.

Председателят на комисията и депутат от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков гласува “против” предложението. Той обясни своя вот с това, че липсват точни данни за това колко българи имат двойно гражданство и колко точно български граждани живеят в чужбина.

Гласуваното предложение за двойното гражданство бе предшествано от дебат в залата, в който освен депутати, мнението си изразиха и експерти по конституционно право.

Как се определят тези 18 месеца като срок, попита преподавателят по конституционно право Наталия Киселова.

В законодателството се предвижда съдии, прокурори и следователи да бъдат само български граждани. След промяна на Конституцията не е задължително веднага да се промени и законът, но ми се струва, че ще има натиск това да стане, отбеляза преподавателят по конституционно право Екатерина Михайлова. Защо някой с двойно гражданство може да стане депутат или министър, а да не може съдия, запита експертът. В закона за държавните служители също има ограничения, напомни още Михайлова.

Не мога да разбера каква е законодателната цел, коментира бившият конституционен съдия Румен Ненков и попита дали такава промяна в Конституцията цели привличането на български граждани от чужбина. 

Представете си министър или народен представител да бъде извикан в запас, какво ще стане. Нека не си играем с националната сигурност, посочи още Ненков.

Депутатът от ПГ на “БСП за България” Мая Димитрова също попита дали с предложението не се поставя в опасност националната сигурност. Димитрова изказа в началото на заседанието възраженията на левицата към предприетата промяна в Конституцията.

Според депутата от ПГ на “Има такъв народ” Гроздан Караджов трябва да се направи по-внимателен прочит на това какво означава двойното гражданство. Той запита дали предложението се прави заради съпредседателя на “Продължаваме промяната” Кирил Петков. В началото на заседанието Караджов заяви, че промяната в Конституцията е критикувана “много и от много страни”. Нейният основен порок е бързината, с която се движи процедурата. Не оставаме с впечатление, че българското общество е въвлечено в тези промени, коментира също той.

Ние затова имаме проблем с уседналостта на местните избори, защото не знаем и гражданите в страната къде живеят, отбеляза Радомир Чолаков. Ще си позволя да помисля за предложение за преходна разпоредба, която да отложи влизането в сила на този текст, ако Народното събрание реши да го приеме, въпреки всички забележки и предупреждения, които бяха направени. По думите на Чолаков с такава преходна разпоредба може да се създадат необходимите административно-правни предпоставки “за това ние да узнаем колко българи имат двойно гражданство, в кои страни се намират, където точно живеят”.

Да приемаме текст, с който, образно казано, си купуваме котка в чувала, не съм съгласен, коментира още председателят на комисията.

Последните 30 години немалка част от българската национална общност се намира в други държави. Трябва да признаем и отчетем този факт и да отчетем как можем адекватно да ги включим в нашия политически живот, коментира министърът на правосъдието Атанас Славов. От тази гледна точка не мога дефинитивно да се изкажа срещу текстовете за двойното гражданство.

Трябва да ви уверя, че в дебата въобще не е седял въпросът за господин Кирил Петков или за някой друг случай от близкото минало, заяви също той.

По-рано депутатите решиха да отложат гласуването на предложението относно конституирането на ново Народно събрание и прекратяване на правомощията на предходното. Според внесения текст избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Забележка към текстовете отправи Екатерина Михайлова, според която става объркване кога ще се правят нови избори и колко точно ще е мандатът на действащо Народно събрание. Никола Минчев (ПП-ДБ) припомни, че последните парламентарни избори са били на 2 април 2023 г. По думите му диапазонът за провеждане на нови избори следва да е между 2 февруари и 2 март 2027 г. Михайлова му отговори, че тогава няма да са изтекли четири години, както се е записано сега в основния закон. Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че този текст се въвежда заради предсрочни избори.

Радомир Чолаков призова направеното предложение да не се гласува днес, а да се направи работна група, която да изчисти неточностите. Разбрахме се, че няма да правим конституция на коляно. Имаме време да премислим, аргументира се той.

Около 13:30 ч. днес започна заседанието на Комисията по конституционни въпроси. Депутатите продължават с обсъждане на текстове за служебното правителство и неговите правомощия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст