От 13.30 часа днес, 16 декември, е предвидено да се проведе заседанието на парламентарната комисия по конституционните въпроси.
Вчера, 15 декември, до 18.00 часа беше срокът, в който можеше да се правят предложения по конституционните промени на “Продължаваме промяната” – “Демократична България”, ГЕРБ-СДС и ДПС между първо и второ четене в пленарната зала.
Народният представител от “Има такъв народ” Гроздан Караджов предлага две основни поправки: Първата: Прокурорският съвет да се състои от 10 членове и да включва по право главния прокурор, трима членове, избрани пряко от прокурорите, един, избран пряко от следователите и петима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители.
Втората: Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон или друг акт на Народното събрание, с който се нарушават права, свободи или законни интереси на гражданите или права и законни интереси на юридическите лица, както и с искания за тълкуване на разпоредби от Конституцията във връзка със защитата на правата или свободите на гражданите или на правата и законните интереси на юридическите лица.
Народният представител от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” Даниела Божинова предлага в чл. 21 на Конституцията да се създадат нова ал. З и ал. 4 със следното съдържание:
(3) Горите, реките, пасищата и влажните зони имат особен принос за благоденствието на обществото и се съхраняват в полза на настоящите и бъдещите поколения.
(4) Природният ландшафт се защитава по ред, определен със закон.
Народният представител от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” Бойко Рашков пише следното в мотивите си към предложението си за промяна:
“С проекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (КРБ) от 28.07.2023 г. се предвижда създаването на Висш прокурорски съвет в състав от 10 членове – главен прокурор, двама прокурори, един следовател и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Като оставим настрана противоконституционното разделяне на действащия Висш съдебен съвет на два отделни органа, е очевидно, че с доминиращия брой на парламентарната квота грубо се нарушава балансът и равнопоставеността на трите власти, съгласно чл. 8 от Конституцията на Република България. Ако проектът се приеме, това означава, че абсолютно всички кадрови решения, включително назначаване, понижаване и освобождаване от длъжност на главния прокурор, на прокурорите и следователите ще се вземат не от съдебната власт, а от политическата власт чрез нейните шестима представители.
От една страна това е в разрез с идеята, заложена в действащата Конституция от 7-то Велико народно събрание за относителна самостоятелност на отделните власти и паритетно представителство във Висшия съдебен съвет.
От друга страна се ликвидира независимостта на Прокуратурата като звено в съдебната власт и се постига фактическото й подчиняване на политическата власт с всички негативни последици, свързани главно с досъдебните производства.”
Ето защо Бойко Рашков предлага да се промени съотношението между професионалната и политическата квота на членовете в Прокурорския съвет и вместо шестима думи от политическата власт те да са четирима, за да се гарантира реално независимостта на прокурорите и следователите при осъществяване на функциите им, както прогласява чл.117, ал. 2 от Конституцията на Република България.
“Подходът и логиката на предложението ми е пропорционално на проекта за състав на Висшия съдебен съвет, където политическата квота е 30% от общия състав от 15 членове”, уточнява Бойко Рашков.
Всички народни представители от “Възраждане”, начело с лидера си Костадин Костадинов, са се подписали под предложенията в Конституцията да се добавят две нови алинеи: „Национална валута на Република България е българският лев, като един лев е равен на сто стотинки.“ и „В Република България могат да се извършват плащания и с други валути съгласно изискванията, предвидени в законите, които регулират тази дейност.“ В тази връзка добавят и други промени, като:
Чл. 36. (1) Всеки има право свободно да извършва плащания в брой или по друг начин, предвиден в закон. (2) Държавата съдейства на Българската народна банка и другите регулаторни органи, при поддържането на стабилна финансова и парична система, която е гаранция за повишаване на икономическото благоденствие на нацията.
От “Възраждане” предлагат и в чл. 46 да се въведе нова алинея 3 със следния текст: „Отглеждането на децата се извършва съгласно изискванията на морала и закона, от баща, което е лице от мъжки пол и/или майка, което е лице от женски пол.“
Последното им предложение е чл. 69 от Конституцията да се измени така: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения в Народното събрание. Народните представители носят наказателна отговорност за гласуванията си по чл. 84,
т. 9-12 от Конституцията на Република България.“
Народните представители от “Има такъв народ” – Ивайло Вълчев, Павела Митова, Тошко Йорданов и Гроздан Караджов не са съгласни само образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство да се споменават в Конституцията като стратегически приоритет. Причината – според тях юридическият извод ще е, че всички останали ценности като семейството, майчинството, децата, правото на собственост и наследяването, както и балансираното развитие на отделните райони в страната – като, макар и прогласени в основния документ на държавата, не са подобен авторитет.
Депутатите от ИТН не са съгласни с много от предложенията за конституционни промени, включително и с тези за служебното правителство. Според тях новоизбраното след парламентарна криза Народно събрание ще се свиква, докато все още е действащо друго НС, но мандатът на новоизбраното НС няма да започне, докато трае процесът на конституирането му. Така ще има действащо НС и следващо НС, което ще е в очакване да започне мандат.
Освен това ще се възобнови юридическият спор кога се конституира НС – след полагане на клетва от народните представители или след полагане на клетва и избор на ръководство на Народно събрание, или и след като се приеме Правилникът за организация и дейността му и се изберат постоянните комисии. Този спор е пряко свързан с началната дата на мандата на новоизбраното Народно събрание. Докато този въпрос не се реши еднозначно действащо НС ще продължава да е в редовен мандат, посочват депутатите от “Има такъв народ”. Така се създава реален риск от фактическо съкращаване или удължаване на 4-годишния мандат на Народното събрание с неясна прогноза за неговото приключване.
От ИТН имат критики и по отношение на „независимите регулаторни и контролни органи“, предвидени в конституционните промени, като посочват, че тази формулировка не кореспондира с нито един от законите, към който се твърди, че е насочена. В никой от тях не се съдържат определения нито за регулаторни, нито за контролни органи.
Във връзка с предложения механизъм за формиране на служебно правителство депутатите от ИТН смятат, че Народното събрание поставя в подчинение президента.
Предложението не съдържа критерии, по които президентът да избере кой от тримата възможни – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ да стане служебен премиер. В същото време, ако президентът не назначи служебно правителство и процедурата отиде в Народно събрание, не става ясно Народното събрание обвързано ли е да избира служебен министър председател измежду същите лица. Не е ясно, защото това изискване е предложено само при назначаване, което е правомощието на президента, но не и при избора, каквото е правомощието на Народното събрание, посочват още депутатите от “Има такъв народ”.
По отношение на конституционните промени, свързани с главния прокурор, предложението на народните избраници от ИТН е той да се избира пряко от избирателите за срок от 7 години без право на повторно избиране и по ред, определен със закон.
Мотивът им е, че въвеждането на пряк избор на главния прокурор от избирателите е реална гаранция за премахване на политическото влияние върху прокуратурата. Чрез конституционната му уредба се създава и основата за реална, а не само за формална, реформа на прокуратурата чрез промяна на модела й на функциониране.
