През уикенда германският министър на отбраната Борис Писториус заяви в интервю за „Велт“, че Европа може да се сблъска със заплахи от Русия до края на десетилетието, затова държавите членки на Общността трябва да са готови за всякакъв вид защита. За целта ще се наложи да засилят отбранителните си индустрии и да преодолеят кадровите проблеми във въоръжените си сили. Според Писториус заплахите на Путин срещу балтийските държави, Грузия и Молдова трябва да се приемат много сериозно, защото не става дума за обикновено дрънкане на оръжие.
Предупрежденията му съвпаднаха с изявление на Путин, с което той изпълни четири мисии едновременно. Първо, поднови заплахите си срещу Финландия – заради влизането й в НАТО тази година. Второ, отхвърли прогнозите на САЩ за скорошна руска атака срещу някоя от държавите членки на Алианса. Трето, заяви, че съседната на Русия страна може да очаква проблеми заради присъединяването си към Североатлантическия пакт. И четвърто, обяви предстоящото създаване на “Ленинградски военен окръг” на границата с Финландия (Ленинград е името на Санкт Петербург по времето на социализма – 1924-1991 година). Накрая, за да докаже, че остава верен на себе си, руският президент отново обвини Запада, че е провалил
най-милите и най-сърдечни отношения,
изградени между Москва и Хелзинки през втората половина на 20 век. Чудно тогава, защо ли още през 70-те години на същия този 20-и век се появи вица за най-ефективната чуждестранна реклама във финландската столица: “Посетете Съветския съюз с “Интурист” преди да ви е посетил той!”
Междувременно все повече европейски политици предупреждават, че ЕС не бива да разчита чак толкова много на САЩ за отбраната си, защото има голяма вероятност догодина Доналд Тръмп да се върне в Белия дом и Вашингтон да намали значително военните си ангажименти към Европа. С други думи, май наистина е дошло време Общността да заработи по-сериозно за себе си и за собствената си сигурност,
увеличавайки парите за отбрана и затягайки контрола върху тяхното харчене.
Според Борис Писториус обаче, това “преориентиране” щяло да отнеме известно време – горе-долу между пет и осем години, защото пропуските за наваксване никак не са малко. В същото време, заради войната в Украйна Русия толкова рязко е увеличила производството на оръжия и военна техника, че ръстът вече задминава… 60-те процента.
В интерес на истината, германският военен министър онагледи тезите си със… състоянието на “собствените” си въоръжени сили, които е време да бъдат приведени в режим “Готовност за водене на на война”, а не просто да се бранят в случай на необходимост.
За да се случи това обаче, трябва да бъде решен най-вече кадровият проблем. В Бундесвера липсата на персонал е толкова голяма, че правителството вече обмисля
няколко варианта за връщането на задължителната военна служба.
Министър Писториус смята, че отмяната на задължителната казарма в Германия през 2011 г. е била огромна грешка. В момента Бундесверът има на щат 183 000 военнослужещи, а целта е до 2031 година численият състав да достигне 203 000 души. В името на стабилна и боеспособна Германия, още миналата година правителството на Олаф Шолц одобри
извънредни 100 милиарда евро за въоръжаване и превъоръжаване.
Друга важна промяна в поведението на Германия, която беше заела миролюбива позиция след Втората световна война, е прекият й ангажимент със сигурността на източния фланг на НАТО.
В понеделник (18 декември) бе съобщено, че постоянна германска бригада от около 4800 войници ще бъде разположена в Литва – в близост до руската граница и ще е боеспособна през 2027 година. Писториус сравни споразумението, което нарече “историческо”, с разполагането на съюзнически сили в Западна Германия по време на Студената война,
призвани да пазят демократична Европа от съветско нашествие.
В интерес на истината, още през май еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, който отговаря и за отбранителната политика на Общността, препоръча ЕС да премине в режим на военна икономика. Трябваше обаче да минат поне няколко месеца, че държавите членки най-сетне да се осмелят и полека-лека да започнат укрепването и стабилизирането на военния си капацитет. Който, след едногодишната активна подкрепа на воюваща Украйна, се оказа доста поизчерпан.
В края на ноември председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също заяви пред Европейската агенция по отбрана, че военните разходи на ЕС през тази година са достигнали
рекордно високи стойности – около 270 млрд. евро,
което е с 30 млрд. евро повече, отколкото през 2022 година.
Взети заедно, страните от ЕС отделят 1.5% от брутния си вътрешен продукт за отбранителния сектор, което е далеч от 2-та процента, определени като долна граница от НАТО. По данни на Мишел, за инвестиции в отбранителния сектор са били отделени едва 58 млрд. евро.
Основен проблем на Брюксел е, че отбранителната промишленост не иска да увеличава производството си, освен ако не й се гарантират дългосрочни договори. Само че държавите членки
нямат изгода от такива договори,
защото не е известно колко дълго ще продължи войната в Украйна и дали ще има реална нужда от умножаване на резервите.
В крайна сметка не може да се отрече, че ЕС се събуди, след като в продължение на няколко десетилетия пренебрегваше колективната отбрана и оставяше тази задача на САЩ. Вярно, че е най-добре в Европа да няма нови войни, но какво лошо има винаги да сме готови за посрещане на неприятни изненади?
