На 20 декември Православната църква почита паметта на Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец (Игнажден), ученик на св. апостол Йоан Богослов. Според евангелието на Матея, самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце. Оттогава св. Игнатий наричат Богоносец, а в иконите го изобразяват в ръцете на Бога. Той е ръкоположен за епископ на град Антиохия. Заради вярата си в Христос, по нареждане на император Траян бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Дните са познати сред българите като “Мъчници” или “Игнашка неделя” и се почитат особено строго от младите булки, и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те не предат и тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко. В народното съзнание Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници. С този ден започват и коледните празници.
Обикновено с този ден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му Българският народен календар на 21 декември, когато денят е най-кратък (зимното слънцестоене) е бил празникът Игнажден, Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е прикрепен християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.
Най-характерен за празника е обичаят полазване. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Днес не се изнася нищо от къщи, за да не излезе берекетът.
Именици днес са: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен,Игнасия,Игнасио. Могат да почерпят и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.