Фортуна ще храни Мелпомена

Хазарт

Фортуна, богинята на късмета, ще трябва да задели около 200 млн. лв. , за да може с част от тях да укрепи финансовото състояние на Малпомена – богинята на театъра, разбирай на културата. Това изненадващо решиха депутатите от бюджетната комисия на 15 декември.

Предложението беше внесено от депутати, като основната цел е да се вдигнат таксите на хазарта поне 3 пъти. Неотдавна браншът отчете година на бурен разцвет и обяви, че през последните две години е внесъл във фиска по над 300 млн. лв. годишно. Това обаче явно се е видяло малко на някои народни представители.

Запознати коментираха, че ставаме свидетели на поредното алогично решение. Докато България се развиваше в продължение на години като хазартна държава, сега ще последва обрат.

Впрочем налагането на нови, оказващи сериозно влияние върху цял един сектор на икономиката законодателни промени, чрез внасянето им в последния момент от депутати е допустима, но не и добра практика. Прилагането и може да доведе до непредвидим и неефективен резултат, във вреда на държавния бюджет.

При проведено обсъждане в Министерството на финансите през ноември Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) изрази категорично становище, че таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта не следва да се променят, тъй като така няма да бъде постигнат желания от държавата ефект – събирането на повече средства в бюджета, а ще предизвика множество фалити в бранша, които ще повлияят негативно на икономиката.

Нещо повече, завишените с 300 % такси за поддържане на лиценз не съответстват на  принципа за пропорционалност на размера на таксата спрямо предлаганата административна услуга, а повишаването на алтернативния данък за организаторите на хазартни игри по ЗКПО с 60 % е необосновано и ще доведе до негативни последици за малките и средните организатори в бранша, пише още в становището на асоциацията.

„Обръщаме специално внимание и искаме да подчертаем, че прецизирането на сроковете, залегнали в Законопроекта, в които лицензирани организатори на хазартни игри следва да доплатят новите такси, предвидени в Законопроекта, а именно – подаване на декларация и плащане на таксите до 28 февруари, също ще предизвика негативен резултат от предложените от Народното събрание нови такси в Закона за хазарта. Категорично възразяваме срещу така предложения срок за внасяне на таксите по чл. 30 от ЗХ”.

Сметки показват, че до края на февруари в хазната ще трябва да се внесат не по-малко от 90 млн. лева.

“Предлагаме, ако така предложените такси се приемат от Народното събрание, да бъде прецизиран срокът за тяхното заплащане от организатори на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, като се даде възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз. По този начин ще се даде възможност на организаторите да работят и да имат възможност да заплащат, както винаги досега точно и в срок задълженията си към държавата. Това ще позволи на сектора да запази високо технологични специалисти, да продължи да се развива и да извършва дейността си с отговорно отношение към потребителите на игрални продукти и услуги”, се отбелязва още в изявлението на АИИБ.

Председателят на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България Милен Тотев пък се обърна с писмо към председателя на Народното събрание и всички парламентарни групи, в което изтъква: „За пореден път браншът ни е мачкан от държавата и се прави опит голяма част от участниците в него да бъдат унищожени като компании, за да бъде освободено място за други “подходящи“ фирми”.

“Считаме – допълва Тотев – че така направеното предложение и решението за това таксите да бъдат събирани за вече издадени лицензи е несъвместимо с принципите на правовата държава и пазарната икономика. С това решение значимо и рязко се завишават изискванията, на които трябва да отговарят организаторите на хазартни игри. Става въпрос за такси, които се събират за поддържане на лиценз, без изобщо в закона да има дефиниция какво означава да се поддържа издадения лиценз“.

В бранша смятат, че подобно решение разклаща представите за държавата ни като място, подходящо за бизнес, ясен знак е за нестабилната бизнес среда и е пречка за каквито и да е инвестиции от чужбина, каквито има и сега в сектора. А също, че така направеното предложение ще облагодетелства определени големи играчи на пазара и зад същото прозират лобистки интереси.

„Припомняме, че работна група между държавата и хазартната индустрия трябваше да подготви промени в Закона за хазарта. По информация на бранша по-високи такси изобщо не са коментирани по време на срещите на работната група. Обещанията на властта, че няма да се вдигат таксите се оказа напразно и бяхме излъгани“, се посочва в писмото на Сдружението на операторите на хазартни игри и дейности.

Освен фалит на множество дружества от игралната индустрия, се очаква да бъдат засегнати пряко или косвено и други свързани с нея отрасли – строителство, реклама, производство на игрални съоръжения, IT индустрия, производство на храни и напитки.

Хазартните компании заявиха готовност да заведат съдебни дела, за да защитят правата си. Властта обаче изглежда неумолима и очаква 200 млн. лева повече приходи от хазарт през 2024 година.

Нарочно приемаме методиката в самия Закон за хазарта, а не като отделен акт на Министерството на финансите, за да сме сигурни, че няма да има различно тълкуване, обясни председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Забележката му бе направена по повод скандала с хазартните фирми на бизнесмена Васил Божков отпреди четири години, които се оказаха облагани с по-ниска ставка години наред, ощетявайки хазната с над 700 млн. лева.

Всички нови лицензи ще бъдат с новата, по-висока такса, дори документите за тях да са дадени за разглеждане от НАП преди началото на 2024-та. По данни на финансовото министерство в приходната агенция има около 400 висящи производства, които ще бъдат обложени по новия ред.

“Тези такси са на практика данъци за хазартния бизнес, защото операторите на хазартни игри не дължат други данъци. По същата логика, ако се повиши корпоративният данък от 1 януари, всички компании трябва се съобразяват с това”, отсече Йордан Цонев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст