Промените в Конституцията влязоха в сила. Те са обнародвани в днешния брой на Държавен вестник. Междувременно се подготвят две жалби до Конституционния съд срещу приетите промени, жалбите са от президента Румен Радев и от „Възраждане“ и „Има такъв народ“.
Според приетите изменения в основния закон, се ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство. Държавният глава може да избира за служебен министър-председател само измежду действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. Първоначално списъкът включваше и председателят на Върховния касационен съд, но той отпадна след критики от страна на конституционалисти.
Народното събрание няма да се разпуска при встъпване в длъжност на служебен кабинет. А избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент.
За министри и народни представители ще могат да бъдат избирани и български граждани, които имат и друго гражданство. За депутатите ще е в сила условието да са живели през последните 18 месеца в България, но за министрите няма такова изискване.
Намаляват мандата на главния прокурор от седем на пет години. Също така обвинител номер едно няма право да се кандидатира за втори мандат.
Висшия съдебен съвет се разделя на две. Обособяват се Висш съдебен съвет с 15 членове и Прокурорски съвет с десет членове. В новия състав на ВСС влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, осем членове, избирани от съдиите и пет членове, избирани от Народното събрание. А в Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и шест членове, избирани от Народното събрание.
