Обемът на производството на шафран в Иран в края на 2023 г. ще бъде 170 тона, миналата година беше почти 400 тона. Спадът в добивите вече доведе до повишаване на цените на най-скъпата подправка в света до 1800 долара за килограм, пише Financial Times.
Около 90 проценат от целия шафран в света се произвежда в Иран, уточнява вестникът. Представителят на борсата за шафран Mojtaba Payam-Asgari в разговор с изданието коментира, че намаляването на производството се дължи на метеорологичните условия. През лятото на 2023 г. температурата на въздуха в Иран достигна +50°C. Иранският еколог Мохамад Даруиш уточнява, че подобни аномалии в страната ще се случват по-често заради изменението на климата.
Високата цена на шафрана, както пише Financial Times, се обяснява със сложността на събирането му. За производството на 1 кг подправка са необходими около 170 хиляди цветчета. Стойността му се увеличи през последните години, което доведе до стартирането на борса, както и създаването на фючърси и инвестиционен фонд за шафран.
Потреблението на шафран в рамките на Иран, което представлява около една четвърт от общото производство, намалява на фона на кризата в страната и растящата инфлация – в края на 2023 г. то възлиза на почти 40 процента. Поради това цената на подправката в Иран се е увеличила до 1400 долара, поради което продажбите й са намалели наполовина, посочва източникът на Financial Times.
Шафранът е подправка, която се получава от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноизното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена подправка за храни по целия свят.
Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин от XII век „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“, която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“, името на подправката на арабски.
Шафранът е използван и за текстилно багрило – особено в Китай и Индия, както и в парфюмерията.
Повечето шафран се отглежда в пояс, започващ от Средиземноморието на запад и достигащ до Кашмир на изток. Годишно в света се произвеждат около 300 тона шафран. Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия (подредени в намаляващ ред по производство) са основните производители на шафран. За един килограм сух шафран са необходими 110 000 – 165 000 цвята, които се получават от засадена площ, по-голяма от две футболни игрища. За да се наберат 150 000 цвята са необходими са около 40 часа интензивен денонощен труд. След изваждане, близалцата бързо се изсушават и (за предпочитане) се запечатват в херметични контейнери.
Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за килограм. В западните страни средната цена на дребно е около 1550 евро за килограм. В един килограм има между 160 000 и 450 000 нишки. Яркият тъмночервен цвят, леката влажност, еластичността, скорошната дата на събиране и липсата на отчупени парчета от нишки са белези на пресния шафран.