Европейските банки са получили неочаквани доходи в размер на 100 млрд. евро от растящите лихвени проценти през последните две години. Нетният лихвен приход се е повишил от 270 млрд. евро през 2021-а на 378 млрд. евро, по оценка на “Ю Би Ес” след като централните банки се впуснаха да качват ударно лихвите, за да овладеят инфлацията. През същия период обемът на заемите е нараснал само с 2%, което означава, че огромната част от допълнителните постъпления са от по-широките лихвени маржове, начислявани от банките по кредитите и депозитите. Приходният скок е позволил на европейските кредитори да увеличат дивидентите и количествата на купените обратно акции до 121 млрд. евро през 2023-а от 90 млрд. евро през 2021 година.
Въпреки по-добрите капиталови приходи, довели до двуцифрен ръст на пазарните оценки на акциите им, почти всичките банкови книжа се търгуват със сериозна отстъпка от счетоводната стойност на банковите активи и от техните конкуренти отвъд Атлантика.
Според анализ на “Ю Би Ес”, котировките на акциите на европейските кредитори показват приходен потенциал, който е с 30% по-нисък от прогнозите. А най-голямото притеснение на банковите мениджъри, които се стремят да привлекат нови средства, е, че централните банки могат да започнат да свалят лихвените проценти още през март 2024-а, което ще засили натиска върху нетните лихвени маржове, едва започнали да се възстановяват след десетте години на отрицателни или свръхниски лихви.
Страховете от рецесия, слабото търсене на заеми, вероятността за доста по-високи капиталови изисквания и растящия брой на лошите кредити също оказва негативен ефект върху банковите акции. “Ю Би Ес” прогнозира, че провизиите за необслужвани заеми ще скочат до 63 млрд. евро пред идната година срещу двойно по-малките 31 млрд. евро през 2021-а. Това обаче все още е управляемо равнище предвид здравословните банкови капиталови буфери, но пък ще изяде част от кеша, който би могъл да се използва за обратно изкупуване на акции или за разпределяне на дивиденти.
Секторът понесе и сериозни щети от краткотрайната банкова паника през пролетта когато три американски регионални кредитори, а след тях и втората по големина швейцарска банкова група “Креди Сюис” фалираха и принудиха правителствата да се намесят и да посредничат за спасителни акции.
По оценка на “Стандард енд Пуърс глоубъл”, “растящите приходи са добре дошла нормализация след годините на натиск върху лихвените маржове, но те не облекчават всичките структурни проблеми пред банковата рентабилност”.
Някои инвеститори и фирмени мениджъри обаче са по-оптимистично настроени и купуват банкови книжа. Напускащият поста си главен изпълнителен директор на “Моргън Стенли” – Джеймс Гормън, коментира през миналата седмица, че очаква ценовите отбиви на европейските банкови акции ще започнат да се свиват и че има сериозни възможности за европейците.
