Появила се е на 1 януари 1999 година
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г., а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 година. Така се прекратява напълно съществуването на националните валути. Еврото е наследник на европейската валутна единица – ЕКЮ, като обмяната става при съотношение 1:1.
Евро е паричната единица на еврозоната, която включва 20 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след щатския долар.
Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.
Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх.
При въвеждането на еврото е създаден специален графичен знак (€).
След проведена публична анкета първоначалните десет предложения са сведени до две, от които Европейската комисия избира окончателния вариант – буквата „E“ с удвоена средна хоризонтална линия. Комисията мотивира избора си така: „Вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) – указание за люлката на европейската цивилизация, и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, „доказващи“ стабилността на еврото.“
Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро, като в някои държави банкноти от 500 евро не се емитират, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за банкнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 € и 20 €), Ренесенса и Барока (50 € и 100 €) до съвременната архитектура (200 € и 500 €).
Европейската икономическа зона, по-рано Европейско икономическо пространство, е създадена на 1 януари 1994 г. след споразумение между страните-членки Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейската общност, преобразувана по-късно в Европейски съюз (ЕС). Това позволява на страни-членки на ЕАСТ (днес Исландия, Лихтенщайн и Норветия) да участват във вътрешния пазар на ЕС без конвенционално членство в Евросъюза. В замяна на това те са задължени да приемат цялото законодателство на ЕС, свързано с единния пазар, с изключение на закони за селското стопанство и рибарството. Швейцария, макар да е член на ЕАСТ, не се присъединява към Европейската икономическа зона.