Това е след заделен аванс от 1.2 млрд. лева за общински проекти
На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2.2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Това обявиха от Министерството на финансите. Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).
Постигнатият по-добър дефицит на КФП за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1.2 млрд. лв. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разплащане проекти на общините. „Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план“, посочват от министерството. След разхода от 1.2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2.8% от прогнозния БВП на страната.
Приходите, помощите и даренията по КФП
към декември 2023 г. са в размер на 67.1 млрд. лв., като спрямо 2022 г. приходите по КФП нарастват с 2.3 млрд. лв., въпреки че второто плащане по Плана ва възстановяване и устойчивост се отложи за началото на 2024 година. За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11.9 на сто (5.6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 година. Подобрението от предходните месеци при ДДС от вътрешно-общностно придобиване продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99 процента.
Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано. Приходите, събрани от Агенция „Митници“ през 2023 г. се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 година. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3.3 млрд. лева. Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Разходите по консолидираната фискална програма
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към декември 2023 г. са в размер на 72.5 млрд. лв. (97.9% от годишния разчет) и нарастват с 9.6 на сто спрямо 2022 година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1.85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
