В края на март 2024 година България и Румъния стават членове на Шенген, което първо ще доведе до отпадане на контрола по въздушните и морските граници с останалите държави от зоната за свободно пътуване. Въпросът е дали до края на година е възможно пълноправно членство, т.е. да отпаднат и проверките по суша?
Транспортният министър Георги Гвоздейков очаква България да бъде приета пълноправно в Шенген до края на годината и дори обвърза падането на контрола и по сухопътните граници с приемането на еврото, което се очаква да стане през 2025 година.
В телевизионно интервю в сряда (3 януари) той заяви, че за да се случи всичко това, ще има непрекъснати проверки от най-критичните държави – като Австрия, например. Според Гвоздейков това е част от контрола, който трябва да отговори на сакралния въпрос
как изпълняваме ангажиментите си и дали изобщо правим нещо по въпроса?
Редица политици обаче не са такива оптимисти. Според евродепутата Илхан Кючюк едва ли е възможно пълноправно членство още тази година, защото големият проблем на ЕС в момента е, че трудно формира дневен ред, който да е общ за всички страни от блока. На прага ни се водят две войни, а крайнодесните и популистите, които отричат европейската интеграция, жънат успех след успех на изборите в различни части на Европа. Ако се представят добре и на европейския вот през лятото, това ще намали шансовете на България и Румъния.
От друга страна, Европейската комисия пое сериозен ангажимент към нас и северната ни съседка, че ще ни помогне да се справим с изискванията за сухопътните граници. Според споразумението
присъствието на FRONTEX по българско-турската граница
в най-лошия случай трябва да бъде утроено, а на сръбско-българската границата – да бъде увеличено чувствително.
Комисията ще осигури значителна финансова подкрепа за охрана на българските и румънските външни граници, която включва разширяване на граничното наблюдение, като например с офроуд превозни средства, дронове, електронни системи за наблюдение и поддръжка на загражденията. За всички тези условия вече има договорки и правителството твърди, че се придвижват напред. Опасността е, че дори да изпълним всички технически критерии, решението остава политическо и ще зависи от вътрешните дела на други държави.
Какво ще се случи с
присъединяването ни към еврозоната също е неизвестно,
защото не е ясно дали ще отговорим на условията. България трябва да въведе еврото през 2025 година, като датата беше отложена с една година, след като стана ясно, че страната ни не е успяла да направи необходимите законодателни промени.
Очакванията са, че приемането на еврото ще донесе позитиви и на икономиката, и на обикновените граждани.
Като цяло, членството ни в престижния клуб ще улесни международната търговия, инвестициите и туризма, ще премахне нуждата от обмяна на валута и разходите за комисиони. Освен това, таксите за банкови преводи ще поевтинеят, а лихвите по заемите за физическите лица, юридическите лица и държавата ще станат по-ниски. Проблемът е, че за да се възползваме от тези предимства, и тук – както при Шенген – трябва да отговаряме на определени технически условия.
Засега България
не отговаря на изискването за равнището на инфлацията
и трябва да даде икономически аргументи за влизане в еврозоната. Тоест – да докаже, че новите условия на финансова и фискална дисциплина няма да докарат до фалит малкия и средния бизнес.
По официални данни, от края на 2023 г. годишната инфлация у нас е 5.5%, а месечната – 0.2 процента. За сравнение, според Евростат през ноември инфлацията в еврозоната е била 2.4%, което е спад от 2.9% спрямо октомври. Това означава, че към момента България продължава да не изпълнява критерия за ценова стабилност, защото условието е средния темп на инфлация да не надвишава с повече от 1.5% този в трите държави членки с най-добри резултати по този показател.
Въпреки тези резултати, решението и по отношение на еврозоната също е политическо. Така че, ако искаме да успеем, освен от изпълнение на техническите изисквания, имаме остра нужда и от по-активна дипломация.