Това е останало от катастрофиралия самолет (Ройтерс)
От кадрите от сблъсъка на самолета на „Джапан Еърлайнс“ изглежда като чудо, че някой се е измъкнал невредим
От кадрите от сблъсъка на самолета на „Джапан Еърлайнс“ на летище „Ханеда“ в Токио изглежда като истинско чудо, че някой се е измъкнал невредим.
Въпреки че петима от шестимата членове на екипажа на самолета Dash 8 на японската брегова охрана, който удари по време на кацане във вторник, загинаха, всичките 379 пътници и екипажът на борда на „Еърбъс A350“ оцеляха след инцидента.
Макар че разследването на инцидента, при който самолетът на „Джапан Еърлайнс“ избухна в пламъци, продължава, експертите смятат, че успешната евакуация се дължи на комбинация от съвременни стандарти за безопасност и собствената строга култура на безопасност на „Джапан Еърлайнс“.
„От видяното на записа бях изненадан и зарадван, че всички излязоха – каза Греъм Брейтуейт, професор по безопасност и разследване на произшествия в британския университет Кранфийлд, пред Си Ен Ен. – Това е толкова тежък за понасяне удар за който и да било самолет. Но като познавам тази авиокомпания и колко усилия полага за безопасността и обучението на екипажа, фактът, че са свършили толкова добра работа, не би трябвало да е такава изненада.“ Всъщност катастрофален инцидент преди близо 40 години помогна за превръщането на „Джапан Еърлайнс“ в толкова безопасна авиокомпания, допълва той.
На 12 август 1985 г. полет 123 на „Джапан Еърлайнс“ от Токио за Осака се разби и загинаха 520 от 524-мата на борда след дефектен ремонт на опашката от техници на „Боинг“ – а не на авиокомпанията – след предишен инцидент.
И до днес това е най-смъртоносният инцидент с единичен самолет в историята на авиацията.
„Ясно е, че отражението за авиокомпанията е било дълбоко – твърди Брейтуейт. – Съгласно японската култура те поеха отговорността като група и искаха да се уверят, че нищо подобно никога повече няма да се случи. Така че, когато нещо се обърка, те го виждат от гледна точка на това какво могат да научат. Всичко е възможност за подобряване.“
През 2005 г. „Джапан Еърлайнс“ осъзнават, че много служители се присъединяват към компанията без спомен за онзи инцидент отпреди 20 години, и отварят място в корпоративната си централа, където излагат части от останките, както и истории на екипажа и пътниците.
„Усещането беше, че има хора, присъединили се към нашия бизнес, които не знаят какво е да се объркат нещата. Всеки трябва да разбере колко много усилия се влагат в безопасността“, казва Брейтуейт.
Близо четири десетилетия по-късно, катастрофата все още има дълбок ефект върху манталитета на компанията, казва той: „Те имат много стриктна култура относно стандартните процедури за действие и извършването на всичко правилно. Това е една от причините в този случай да мисля, че екипажът се е представил толкова добре“.
Въпреки че не е ясно кой е виновен за катастрофата във вторник, Брейтуейт смята, че успешната евакуация е „абсолютен“ позитив за „Джапан Еърлайнс“.
Евакуация като по учебник
Навлизанията на пистата, както се класифицира случилото се, са „рядкост, но могат да бъдат катастрофални“, посочва Брейтуейт. С всякакви авиокомпании и наземни оператори, управляващи въздухоплавателни средства, летищата се превръщат в „сложни обекти, за чиято защита трябва да работим много усилено“.
Очевидно е твърде рано да разберем какво се е случило в Токио и как двата самолета са се озовали на пистата едновременно. Посланието от авиационната индустрия обаче е еднакво: изглежда, че бързите реакции на екипажа са спасили стотици животи. В рамките на секунди след спирането на самолета спасителните улеи бяха надути и хората на борда бяха бързо изведени, дори когато кабината се изпълни с дим.
„Изключително съм впечатлен от пилотите, екипажа и пътниците за това, което изглежда като евакуация по учебник в най-екстремни условия“, каза пилот от голяма европейска авиокомпания, който пожела да остане анонимен, тъй като не е упълномощен да говори от името на своята авиокомпания.
Намираме се в добро положение в авиацията, добавя той: „Здравината на съвременните самолети и обучението на пилотите да се справят с необичайни ситуации се развиха в продължение на десетилетия до момент, в който имаме най-безопасния период в авиацията от самото ѝ начало.
„С увеличаването на размера на самолетите процедурите бяха усъвършенствани, така че всички пътници да могат да бъдат евакуирани за 90 секунди. Стюардесите на някои авиокомпании вече могат да инициират евакуация, ако е ситуацията е очевидно катастрофална, спестявайки жизненоважни секунди, като не чакат капитана да я задейства.“
„Написани с кръв“ правила за безопасност
Както служителите на „Джапан Еърлайнс“ добре знаят, правилата за безопасност на съвременната авиация са „написани с кръвта на други, които не са имали този късмет“, казва пилотът. Злополуките се превръщат в уроци, които се „споделят в цялата индустрия, така че екипажите да могат да бъдат по-добри в работата си“.
Цитира се инцидент на Аерофлот през 2019 г., при който самолет избухна в пламъци при кацане в Москва, убивайки 41 от 73-ма на борда, като инцидент, подобен на този във вторник, от който е извлечена поука.
През 1980 г. полет 163 на „Саудия“ – при който всичките 301 души на борда загинаха от вдишване на дим, след като самолетът направи успешно аварийно кацане в Рияд, но пилотите не успяха да наредят евакуация – беше импулсът да се даде правомощия на кабинния екипаж да изведе пътниците.
Друга катастрофа с големи последици за безопасността в бъдеще беше катастрофата на „Бритиш Еъртурс“ през 1985 г. на летище Манчестър.
Самолетът претърпя неуспешно излитане и се запали. Докато спре на пистата и пожарникарите пристигнат бързо, 55 души загиват – главно от вдишване на дим.
„От това произлязоха много препоръки, които повлияха на много от характеристиките на съвременните самолети – посочва Брейтуейт. – Достатъчното пространство около изходите. Светлините по пода. Кабинният екипаж преценява дали човекът, седящ на изхода над крилото, може да го отвори. Много по-ясни знаци за излизане. Материалите, от които изработваме кабините – важна характеристика на пожара в Манчестър беше, че той бързо отдели дим. Всички тези неща допринасят за успешната евакуация.“