Сред висшите чиновници в Брюксел не се открояват особено много ярки имена, а самата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е доста противоречив политик, не само заради скандала с тайните й съобщения с шефа на „Пфайзер“ за закупуване на ваксини за милиарди евро. Тя бе обвинена и в обявяване на европейската позиция за войната в Газа преди да я е обсъдила с лидерите.
Според мнозина в Брюксел, Еврокомисар № 1 превишава правомощията си и неслучайно все още не е обявила дали ще се кандидатила за нов мандат след изборите през лятото. Затова съобщението на Шарл Мишел, че се оттегля от поста председател на Европейския съвет, за да се кандидатира за евродепутат, дойде като гръм от ясно небе. Той е сред най-влиятелните европейски политици и има голям авторитет не само сред лидерите на блока, но и в глобален аспект.
С този свой ход
Мишел отвори кутията на Пандора за всякакви спекулации
и повдигна въпроса дали кариерното развитие на висшите еврочиновници е по-важно от посоката на ЕС, пред чийто порти се водят две войни, а държавите членки никога не са били по-разединени. И то не по някаква конкретна тема, а по прrнцип и за всичко – от пестицидите в храните до бъдещата финансова подкрепа за Украйна, от употребата на въглища и петрол до бежанската криза и разширяването на Съюза.
Изненадващото съобщение за предизборното оттегляне на Мишел вероятно ще принуди проевропейските сили да ускорят преговорите за
разпределяне на висшите постове в ЕС след изборите,
което трябва да се случи през периода август – ноември.
Един от вариантите е ролята на посредник между държавите членки да бъде възложена на унгарския премиер Виктор Орбан, чиято страна ще е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз през втората половина на годината. Евроизборите ще бъдат проведени от 6 до 9 юни, а след това лидерите на Общността трябва да се срещнат на два пъти – на 17 юни и на 27-28 юни, за да започнат… битката за висшите постове, сред които и двата най-важни – председатеските места на ЕК и на Евросъвета.
Почти сигурно е, че
европейските лидери няма да допуснат скандалния “рекетьор” Орбан
да дирижира парцелирането на властта в Обединена Европа, камо ли да заеме поста на Шарл Мишел.
Най-вероятно ще бъде избран временен председател и това не би трябвало да е никакъв проблем, защото високите постове в Брюксел и Старсбург рядко остават вакантни за дълго. Просто… желаещите да ги заемат са прекалено много.
Дразнещото в случая е нещо друго. Според мотивите на Мишел, той се оттегля от поста, за да
защити европейската демокрация от експанзията на крайнодесните партии
и да спаси европейските ценности. Неслучайно нидерландската евродепутатка Софи ин’т Велд обобщи ситуацията със следния риторичен въпрос: “Капитанът напуска кораба по средата на бурята. Ако толкова малко сте ангажиран със съдбата на Европейския съюз, тогава колко надежден сте като кандидат за евродепутат?”.
Със сигурност оттеглянето на Мишел няколко месеца по-рано не е болка за умиране, но е поредно доказателство за “диктата” на кухите изявления, маскирани като „европейски ценности“ и прикриващи липсата на воля за реални ангажименти.
Всъщност, Шарл Мишел ще бъде
първият действащ председател на Европейския съвет,
който ще се кандидатира в изборите за ЕС. И, като водещ кандидат на неговата белгийска дясноцентристка партия „Реформаторско движение“, със сигурност ще влезе в новия парламент. Въпросът е, че репутационните щети върху европейската политика вече са нанесени. Ето защо либерали като Мишел не бива повече да се чудят защо радикалните и евроскептични партии продължават да успех в почти цяла Европа.
