Миризливият боклук е златен бизнес. Това стана очевидно за всички след кризата с отпадъците в Неапол от 2008 година. От края на 90-те години престъпни кланове изхвърляха боклуци (в това число и токсични), заради което обширни райони в областта Кампания бяха силно замърсени. Това бе добре дошло за неаполитанската Камора, чийто босове започват да подкупват политици и да печелят търгове за почистване и извозване на отпадъци.
Е, извозване е силно казано, защото боклуците от улиците на Неапол са разтоварвани директно в селски имоти на подставени лица – без да са преработвани, опаковани и дори заровени в земята. Разхвърляни на открито, въпросните боклуци започват да се разлагат и да се самозапалват, тровейки и въздуха.
Нищо смислено не се случи и след световния рекорд, поставен в средата на май 2008 г. –
за 24 часа неаполските пожарникари успяха да угасят общо 90 пожара.
Като изключим новия бизнес на “октопода”, разбира се – най-вредните боклуци да бъдат изнасяни и погребвани в Африка и… в България.
Ситуацията с нашенските отпадъци е горе-долу същата. Нищо че си нямаме нито неаполитанска Камора, нито сицилианска Мафия, нито калабрийска Ндрангета.
Във вторник (9 януари) новият столичен градоначалник Васил Терзиев обяви, че дава на прокурор завода за преработка на твърди битови отпадъци в село Яна. Причината е, че докладът от възложения от него одит на Столичното предприятие за третиране на отпадъци дава ясен сигнал за безстопанственост. Оказва се, че
2/3 от машините в предприятието не работят както трябва
и са за основен ремонт, въпреки че договорите за поддръжката им нито са изтекли, нито са прекратени. Въпросните договори ни струват над 200 млн. лв. и затова Терзиев е преценил, че неизпълнението им е от компетентността на Софийска градска прокуратура.
„Безстопанственост – като груба небрежност по отношение на активите на предприятието и пилеенето на средствата му, зле написани проектни задания при строителството, липса на оперативен контрол и контрол по изпълнението, липса на контрол, раздаване на абсолютно нелогични и незаслужени бонуси спрямо резултатите и скарано с икономическата логика утежняване на финансовото положение на предприятието”, написа Терзиев във Фейсбук.
Резултатите от проверката бяха разпространени в началото на годината и стана ясно, че има риск от криза с боклука в столицата през следващите три години. Според директора на завода – Николай Савов, причината е… очевидна:
всеки ден София генерира около 1200 тона боклук,
половината от който “заобикалят” завода и се депонират на площадка “Садината”. Ако тази практика продължи още известно време, клетките на площадката ще бъдат запълнени и… боклукът ще трябва отново да “излезе” по улиците, околните ниви и където е останало свободно място.
Заводът край село Яна бе открит през 2015 г. и струва 350 млн. лв., около 70% от които са осигурени по европейски програми. По онова време той беше наречен от кмета Фандъкова “най-специалния проект” и “най-голямото промишлено строителство с публични средства от 25 г. насам”, докато премиерът Бойко Борисов го описа така, както само той си може –
“най-доброто нещо, правено на Балканите!”
По онова време заявката беше, че заводът ще преработва по 410 000 тона отпадъци годишно или по 1123 тона на ден. От тях трябваше да се произвеждат гориво, рециклирани материали и биокомпост. На практика обаче нищо от това не се случи. Тъкмо обратното – заради неработещите съоръжения софийският боклук не се обработва, а се депонира в почти запълненото депо към завода, което по принцип трябваше да работи до 2045 година.
Въпреки купищата изсипани пари, уникалното уж съоръжение спира на всеки два-три часа заради авария. Оправданията наистина са за прокурор: апаратурата – кранове, поточни ленти, оптични сепаратори и т.н. – не била поддържана през годините и затова нещо постоянно се разваля.
Сагата с боклука на София датира от началото на века
– със затварянето на старото сметище в Суходол, протестите и планините от бали, които “синият” кмет Стефан Софиянски (1995-2005 г.) натрупа и които наследникът му Бойко Борисов (2005-2009 г.) успя да “разхвърля” из България, плащайки на “приемните” общини.
Както е тръгнало обаче тази сага нито ще свърши скоро, нито краят й ще е щастлив като в романтична детска приказка. Още по-малко пък ще ни струва евтино, защото все още никой няма дори намерение да променя радикално
изначално и нарочно сбърканата система за рециклиране на битови отпадъци.
Освен това е крайно време държавата да влезе в ролята на собственик и да защити инвестициите си.
Надеждата е, че този път прокуратурата няма да отбие номера с образуването на предварителна проверка, а направо ще образува досъдебно производство. И като вещи лица ще привлече… доказани учени и специалисти, а не “експерти”, които не правят разлика между широколистно и иглолистно дърво. Или между складиране на боклук и депониране на отпадъци.
