ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Си, Байдън и очакваните 10 трлн. долара разходи за потенциална война за Тайван

Евентуална война за Тайван би довела до толкова мащабни човешки и финансови загуби, че дори най-недоволните от статуквото имат причина да не рискуват с бойни действия. Икономическият екип на агенция “Блумбърг” е изчислил, че цената на подобно безумие ще е около 10 трлн. щ. долара, което се равнява на близо 10% от световния БВП и буквално обезличава пораженията от войната в Украйна, пандемията от КОВИД-19 и глобалната финансова криза. Растящата икономическа и военна мощ на Китай, избуяващото чувство за национална идентичност в Тайван и напрегнатите отношения между Пекин и Вашингтон показват, че условия за криза има. И точката на запалване могат да се окажат резултатите от изборите в Тайван на 13 януари.

Малцина прогнозират с висока вероятност непосредствена китайска инвазия на острова. Няма струпване на войски по крайбрежието. Съобщенията за корупция сред китайските военни поставят под съмнение способността на президента Си Дзинпин да организира успешна кампания. А американски официални представители твърдят, че напрежението между двете най-мощни световни икономики е отслабнало по време на ноемврийската среща на върха между китайския лидер и Джо Байдън, обещали “затрогващи” мерки за привличане на чуждестранните инвеститори. Все пак, избухналите конфликти в Украйна и Газа напомнят колко бързо дълго тлеещите конфликти могат да прераснат във войни. И всеки значим пазарен играч – от инвеститорите от Уолстрийт до военните плановици, както и множеството компании, разчитащи на тайвански полупроводници, вече се застраховат срещу този риск.

Експерти по националната сигурност в Пентагона, институти в САЩ и Япония и глобални консултантски фирми пък разиграват различни сценарии – от китайска морска “карантина” на Тайван до завземане на отдалечените тайвански острови и пълномащабно китайско нахлуване.

Тайван произвежда по-голямата част от най-новите полупроводникови елементи, както и доста по-стари схеми. В глобален план, 5.6% от общата добавена стойност или почти 6 трлн. долара идват от секторите, използващи чипове като основна суровина. Общата пазарна капитализация на водещите 20 потребители на гиганта, който ги произвежда – “Тайван семикандъктър манюфекчъринг”, е около 7.4 трлн. долара. Тайванският пролив пък е един от най-натоварените корабни маршрути в света.

Икономистите на “Блумбърг” са моделирали два кризисни сценария: китайска инвазия, която въвлича Съединените щати в регионален конфликт и блокада, отрязваща Тайван от световния търговски обмен. Използван е набор от модели за оценка на въздействието върху БВП, като се взема предвид удара върху доставките на полупроводници, смущенията за корабоплаването в региона, търговските санкции и мита и влиянието върху финансовите пазари.

За главните герои, другите основни икономики и света като цяло, най-големият удар ще дойде от липсата на полупроводници. Фабричните линии, които произвеждат лаптопи, таблети и смартфони, за които тайванските най-модерни чипове са незаменими, ще спрат. Автомобилният и други сектори, използващи по-прости схеми, също ще пострадат значително. Бариерите пред търговията и шоковите рискове за финансовите пазари внасят допълнителни разходи.

В случай на война:

  • икономиката на Тайван ще е основната жертва с 40% срив на БВП, по сметки на “Блумбърг”, основани на сравними конфликти от последните години. Населението и индустриалната база, съсредоточена на крайбрежието, ще увеличат човешката и икономическа цена;
  • с прекратяването на връзките с основните търговски партньори и без достъп до полупроводници, БВП на Китай ще падне с 16.7 процента;
  • за Съединените щати, дори ако са по-отдалечени от центъра на конфликта, залогът също ще е голям – примерно, чрез зависимостта на “Епъл” от азиатската верига за доставки на електроника, БВП ще се понижи с 6.7 процента;
  • световният БВП ще се редуцира с 10.2%, като най-засегнати ще бъдат Южна Корея, Япония и други източноазиатски страни.

Ключово допускане при този сценарий е, че Вашингтон ще успее да набере и организира партньори за целенасочени и тежки икономически санкции срещу Пекин. Което не би било трудно предвид наситената антикитайска кампания и убедеността на страните от Г-7, че рискът от конфликт е реален.

В случай на едногодишна блокада на Тайван от Континентален Китай:

  • за Тайван – малко отворено стопанство, издържащо се основно от търговия, БВП през първата година ще падне с 12.2 процента;
  • за Китай, Съединените щати и целия глобус, икономичмеският спад за същия период ще е, съответно: 8.9%, 3.3% и 5 процента.

Причинта за по-слабото въздействие в сравнение с военния сценарий е, че световната икономика ще загуби достъпа до тайванските чипове, но другите шокове, включително – митата между Вашингтон и приятели и Пекин, нарушаването на корабоплаването и разпадането на финансовите пазари – са с по-слабо въздействие.

Последствията от изборите в Тайван.

Дори изходът от вота да не предизвика незабавна криза, той ще определи посоката на взъимоотношенията от двете страни на пролива. Официални представители на Съединените щати твърдят, че Китай вероятно планира многоцелева реакция на изборите с военни набези, икономически санкции и тактики от сивата зона като кибер-атаки. Според Вашингтон и Тайпе периодът от януарския вот до встъпването в длъжност на новия президент е опасна зона за китайските действия, целящи да притиснат избрания тайвански лидер.

Си Дзинпин заявяваше нееднократно, че Тайван не е проблем, който “може да се прехвърля от поколение на поколение”. Успоредно с усилията му да модернизира въоръжените сили, тези изявления предизвикват спекулации, че той цели обединение и 2027-а се посочва като опасна година от американските разузнавателни служби. Байдън пък уверява, че в случай на китайска инвазия, Вашингтон ще се притече на помощ на Тайван – позиция, която предизвиква гняв в Китай и опасения, че американците насърчават масови вълнения и настроения за независимост.

Инвеститорите и бизнесът вече се подготвят за най-лошото. Кърк Янг – председател на инвестиционния фонд “Къркланд кепитъл” и и експерт по азиатски технологични фирми, твърди, че вече е свел почти до нула позицията на фонда в Тайва, основно заради геополитическото напрежение. А легендарният инвеститори Уорън Бъфет е редуцирал дела си в “Тайван семикандъктър манюфекчъринг” още през първото тримесечие на 2023-а заради геополитическия риск.

Бизнесът и правителствата също вземат мерки. А чуждестранните директни инвестиции в електроника и електрически съоръжения са скочили до 181 млрд. щ. долара през 2022-а от едва 48 млрд. долара през 2020-а защото правителствата на САЩ, Япония и Германия са развързали кесиите си, за да диверсифицират източниците на доставки на полупроводници.

Ключова неизвестна величина в анализа на икономистите на “Блумбърг” е обхватът, до който липсващото производство на полупроводници от Тайван може да бъде заменено от други страни или да бъде компенсирано от складови запаси. Сценарият на “Блумбърг” предвижда, че всички потребители, които използват полупроводници като основни входящи суровини трябва да понижат продукцията в синхрон със спада на полупроводниковата наличност.

Това за модерните електронни устройства, каквито са смартфоните, означава 60% производствен спад при сценария с блокадата и 85% в случай на война когато достъпа до южнокорейските чипове също ще е сериозно ограничен. Производителите на автомобили и домашна електроника ще орежат продукцията си с 35% при блокада и с 62% при война когато производството от Китай, Япония и Южна Корея също ще бъде загубено.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст