Финансовият министър Асен Василев през „БАНКЕРЪ“ – част III
Г-н Василев, въпросът с потенциалните кандидат-купувачи на „Лукойл“, т.е. на българския „Нефтохим“- Бургас, продължава да разпалва общественото въображение. Имате ли някаква информация, пък била тя и косвена, какви може да са те? Впубличното пространство все по-упорито витае прогнозата, че става дума за азиатски фирми, близки до Кремъл – азербайджански или казахстански. Нещо, което ако се случи, едва ли ще промени кой знае колко зависимостите на българската енергетика от превките на Изтока.
– Две неща. Първото е, че Комисията за защита на конкуренцията трябва да се произнесе по въпроса дали българското поделение на „Лукойл“ може да бъде продадено в пълния му блясък, или – примерно – бензиностанциите или вътрешния тръбопровод да се отделят от рафинерията. И второ – мисля, че има решение на парламента, според което той трябва да одобри сделката. Така че ще е ясно кой ще е купувачът. Според мен той трябва да е стратегически инвеститор, който не е обвързан с политическо влияние и ще остави рафинерията да работи на пазарни принципи.
И още малко политика. Вие, освен министър на финансите, сте и едно от основните лица в „Продължаваме промяната“. По принцип определени среди са силно раздразнени от прекаленото намесване на г-н Пеевски в управлението на държавата. Преди време Вие много ясно обяснихте, че без ДПС конституционна реформа няма и няма да има. Защо обаче се стигна дотам, че – къде на шега, къде от чиста злоба – г-н Пеевски бе обявен за стратег и говорител на правителство. А все пак той е „клиент“ на Магнитски. Как коментирате този факт?
– Конституционната реформа е едно на ръка. Трябва да бъде избран Инспекторат към Висшия съдебен съвет, трябва да бъде избран и самия Висш съдебен съвет. Плюс новата Комисия за противодействие на корупцията, плюс… Тоест – задават се доста решения на Народното събрание, които „минават“ през 160 гласа „За“ в пленарна зала. Ето това е една от причините, през последните няколко години ние да работим с институции, чиито мандати са изтекли.
Седемнадесет на брой.
– Да, точно толкова са. И това е проблем, защото трябва да се водят разговори с абсолютно всички парламентарно представени политически сили. Второто нещо, което според мен също е изключително важно да се оцени, е – поне според мен – партитурата на оркестъра.
Значи ще говорим и за композитора, а не само за диригента?
– Да, но с оглед на целите и резултатите. Целите са Шенген, еврозоната, повишаването на доходите, увеличаването на чудестранните инвестиции… Това са пътищата, по които държавата може да промени изцяло философията си и да помогне на бизнеса. Наред с демографската политика и ползите от изсветляването на икономиката, за които вече стана дума. Малко по малко, тези антикорупционни стъпки ще доведат до повишаване на жизнения стандарт и благосъстоянието. Да, ще отнеме известно време, но то ще е поносимо за обществото. Говорим за еволюция, защото пробвахме с революция и видяхме как не стана. Важното вече е не да хабим енергия по принцип, а да постигаме конкретни резултати.
Това се нарича целесъобразност. Но обществото, освен от целесъобразност, има остра нужда и от справедливост, нали?
– Да, има. Но вправовите държави справедливостта не задължение нито на парламента, нито на президента. Справедливост е задължение на прокуратурата и съда. Така че тук въпроса е с какви стъпки вървим към реформирането и превръщането на прокуратурата и съда в работещи. Защото, докато нямаме ефективна съдебна система, всяка друга справедливост е нетрайна и грешна.
Добре, още малко политика и наистина приключваме. Не че е много ясно какво ще стане в началото на март, но какво се случва около ротирането на г-н Денков с г-жа Габриел? Доколко сегашните параметри на кабинета ще бъдат запазени и доколко са уговорени евентуалните промени? А към края на годината имате ли идея какво трябва да се случи, след като и ротационния мандат на г-жа Габриел изтече?
– Нека да го кажем така: ние започнахме с огромно недоверие и причината за формирането на това правителство бяха резултатите от парламентарния вот. Ротацията ще я бъде, защото вече е договорена и има хоризонт от поне 18 месеца. Така че в този момент трябва да бъде направена равносметка на това, което е свършено, и да бъде направена програма за недовършеното и за постигане на следващите цели.
Това означава ли, че ротационният мандат на г-жа Габриел не е в рамките на девет месеца?
– Той е в рамките на девет месеца.
Но нещо ще трябва да се случи след изтичането му.
– Да, но преди това ще трябва да бъде изработена програмата, за която стана дума преди малко. Нека не забравяме, че 2025 г. е много ключова по няколко параметъра. И на първо място Шенген, където сме влезли частично и трябва да продължим да работим така, че станем пълноправен член на пространството. Защото сухопътните граници са изключително важни за икономиката ни.
При този график се заговори, че през март е морския и въздушния Шенген, а някъде в края на 2024 г. – началото на 2025 г. – дай, Боже, с еврото, и сухопътния Шенген.
– Което не е прецедент, защото Австрия също е приемана на етапи. Другото нещо е еврозоната, където всички критерии са изпълнени и ни остава само въпроса с инфлацията. Третото нещо е реалното продължение на заложената от нас политика за доходите и инвестициите. И запазване на тенденцията доходите да растат в пъти по-бързо от инфлацията.
А няма ли да е в интерес на избирятелите, ако предложите програма за пълен мандат и… докъдето стигнете? При този вариант поне ще се знае откъде започнете и докъде би трябвало да стигнете, независимо от това кой е министър-председател.
– Мисля, че в момента минаваме през една доста бърза еволюция – и политическа, и икономическа. И е добре, преди да планираме напред, да си дадем сметка и какво реално сме постигнали и дали изобщо сме постигнали нещо. Защото не е проблем да измислим и предложим най-добрите планове на света, но… какво от това, след като нищо не направим? Или ако се отклоним от обещания път? Не че трябва да се зареждаме с прекалено големи амбиции, но защо да подценяваме възможностите си? Преди време ни осмиваха заради ангажимента ни за петте моста на Дунав. Прекрасно, но проекта за втория мост при Русе е подаден към Европейската комисия. С румънското правителство работим много усилено и отблокирахме „Fast Danube“, т. е. започнахме разговорите и за другите два моста. Това е процес, който отнема време и който не става от днес за утре. Другото нещо, по което работим от 2021 г. насам и което един служебен кабинет добута донякъде, е Кавала – Александруполис, като пристанище за българския бизнес. Това също е много важен и дългосрочен интерес, който продължаваме да гоним.
Много гонитба, много нещо!
– Така е, пълната ни интеграция в Европа е изключително сложен процес. И затова темата за енергийната независимост и диверсификацията е толкова болезнена.
Същите амбициозни цели трябва да заложим и в образованието. Там тръгнахме от една ниска база – голям дефицит на учители заради ниските заплати. И така беше в продължение на около десет години. Сега вече дефицит на учители няма, защото имаме по 20 кандидати за едно място. Дотук добре, защото те вече получават 125% от средната работна заплата. Обаче тежките реформи предстоят и ще отнемат десетилетия. Става дума за реформа на учебните планове и програми с оглед новите умения, които децата трябва да придобият. Днес децата влизат в училище на 7 години и трябва да останат на трудовия пазар до 67-годишна възраст. Тоест – за всеки днешен 7-годишен първолак, ние трябва да мислим и да работим така, че той да е конкурентноспособен до… 2083 година. Така че трудното наистина предстои.
