Русия приключва втора поредна година на рекордни сондажи за добив на суров петрол – поредното доказателство за устойчивостта на страната на западните санкции. Бумът на активността е в синхрон с възстановяването както на количествата така и на цената на руския износ на черно злато – ярка илюстрация на факта, че секторът на изкопаеми горива е бил ключов източник на средства за войната на президента Владимир Путин в Украйна, която ще навлезе в третата си година.
През първите 11 месеца на миналата година Русия е пробила сондажни кладенци за добив на суров петрол с обща дълбочина 28,100 км, по официални данни от сектора, които са видели репортери на агенция “Блумбърг”. Което ще направи 2023-а рекордна година по този показател от ерата след разпадането на Съветския съюз.
Бясното темпо на сондиране на фона на статичното производство е също и индикатор на някои дългосрочни проблеми, които вероятно се натрупват в руския петролен бранш в резултат на международната изолация на Москва. Секторът работи по-усърдно, за да удържи добива от най-старите кладенци, докато новите проекти, които ще поддържат производството през идните десетилетия, трябва да се адаптират към променените условия в страната.
Прогнозите за цялата 2023-а са, че общата дълбочина на сондажните кладенци ще надхвърли 30 хил. км, според анализи на фирмата за проучвания Kpler и базираната в Москва консултантска компания “Яков и партньори”. Увеличението се случва въпреки натиска на западните държави върху енергийния сектор на Русия, който е обект на цяла поредица от санкции – от ембаргото върху вноса на руско черно злато и ценовия таван за руските петролни сортове до забраната за износ на технологии.
През миналата година Вашингтон санкционира десетки компании за производство на сондажни съоръжения и за разработване на нови производствени технологии, за да се ограничат бъдещите възможности на Русия за добив на суров петкрол. През 2022-а Европейският съюз въведе обхватни рестрикции за износ на устройства, технологии и услуги за руския енергиен бранш. Два от най-големите световни доставчика на услуги за петролния сектор – “Халибъртън” и “Бейкър Хюджис” – продадоха руските си поделения и напуснаха Русия. Други два гиганта – “Ес Ел Би” и “Уедърфорд интърнешънъл” – пък обявиха, че ще продължат да работят в страната като спазват санкциите.
Последните данни показват, че тези рестриктивни мерки до голяма степен не са постигнали желания успех.
“Едва 15% от националния сондажен пазар зависи от технологии от т. нар. неприятелски държави”, посочва Дариа Мелник – заместник директор за проучването и производството в базираната в Осло фирма “Ристад енърджи”. А според водещия петролен анализатор на Kpler – Виктор Катона – изтеглянето на значими западни компании от сектора от Русия е имало минимален ефект, защото местните им поделения продължават да работят под ръководството на мениджърите, съхранили натрупаното през годините ноу-хау.
Все пак, освен за устойчивост на санкциите, рекордните сондажи са и предупредителен сигнал. През годините възходът и спадът на местните сондажи се е движил до голяма степен в синхрон с промените на добива, показват натрупаните данни. Но през 2023-а бумът става по време на орязването на производството, което Москва осъществява в тандем с партньорите от ОПЕК. Което предполага, че високото равнище на активност е било необходимо просто за поддържането на добива поради изчерпването на залежите в старите полета.
През 2022-а петролните находища, които са били в експлоатация повече от пет години, са имали почти 96% дял от общото производство на Русия, според проучване на Оксфордския институт за енергийни изследвания. Повече от тези проекти отдавна са прехвърлили пиковите си производствени нива, твърдят учените.
Изчерпването на залежите трябва да се компенсира или с нови сондажи в съществуващите находища или с нови проекти, известни като greenfields. Последните обаче са проблематични, защото са свързани със западни технологии. Поради което руските петролни компании се опитват да поддържат сегашните нива на добив като ускоряват изпомпването в старите находища.
Технологичната независимост на руските сондьори ще е достатъчна за поддържането на стабилен добив в Русия в средносрочен план, по оценка на експерти. Но с течение на времето ефективността на сондажните операции ще спадне и съществува реален риск да бъде орязан 20% от националния добив, ако разработването на нови полета се окаже икономически неизгодно.
