Укротяване на опърничавия
Неяснотите, свързани с ураганното излизане на Делян Пеевски на авансцената на българския политически живот, започнаха да се проясняват след поредния изненадващ политически ход на Ахмед Доган. Нещо повече, неговото отворено писмо до избирателите на ДПС дава основание за много по-съществени промени в поведението на движението и може би на други части от българския политически елит. Но това тепърва ще видим.
Несъмнено писмото на Доган е посветено не само на „феномена Пеевски“ – той е само един повод да бъдат развити редица идеи за проблемите и промените в българската политика. Но то дава ясни индикации за „границите на растежа“ на Пеевски, поне за тези, които умеят да тълкуват изказа на основателя на ДПС. За платените клакьори, които си личат от Космоса, няма смисъл да говорим. Само си струва да посъчувстваме на
раздвоението на някои известни персони,
които днес трябва да избират между дългогодишното си увъртане около Доган и парите на „феномена“. Но няма съмнение, че безспорният лидер на движението се намесва, за да укроти развихрилите се амбиции на Пеевски, защото вижда, че те носят сериозна заплаха за ДПС и за него лично, както във вътрешен, така и в международен план.
Преди да преминем към съдържанието, нека отбележим две важни особености на формата на посланието на Доган. Първо, той е избрал да се обърне към всички привърженици на ДПС, а не просто към ръководните органи или елита на движението. Второ, писмото е публикувано както на български, така и на турски език. В своето съчетание тези две особености подчертават различието в статута и трябва да успокоят голяма част от електората на ДПС, който по всяка вероятност не припознава Пеевски като свой. Материалните стимули може би са достатъчни, за да обезпечат подкрепата на част от елита на партията, но за огромното мнозинство от обикновените избиратели други неща са по-важни.
Доган започва писмото си с една уговорка, която играе ролята на важно обяснение за
досегашните и предстоящите събития в партията.
Самокритичното признание за продължителната „съзнателна самоизолация“ и потребността от време, за да се осъзнае ставащото, насочва читателите към ключово внушение – бързият възход на Пеевски се е случил без пряката намеса на почетния председател и той едва сега оценява мащаба на последиците. Тази политическа маневра позволява на Доган да отговори на масовите упреци (в ДПС и в обществото), че еднолично налага Пеевски на върха на партията.
Разбира се, можем да се съмняваме в достоверността на това обяснение, но то дава основа за следващата теза. А тя е директно адресирана към Пеевски и всеизвестните му методи на действие. Струва си да се цитира дословно: „ДПС е на път да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация. Знам, че политика без финансиране не се прави, но има една критична граница, преминаването на която ни превръща в друго политическо качество. Защото интересите на “пазарната демокрация” „изяждат” традиционните ценности на демокрацията.“
Това е много ясен сигнал – както към Пеевски, така и към елита на движението. Той
включва две важни предупреждения.
Първо, финансовата мощ на председателя на парламентарната група е важна, но не е решаваща за партията. Второ, купуването на влияние и постове с помощта на тези ресурси е неприемливо – както за масата избиратели на ДПС, така и за самия Доган.
Всъщност, чрез предложението си за нов модел на ръководство на ДПС и особено чрез разпределението на отговорностите на двамата съпредседатели Доган дава недвусмислено предупреждение към Пеевски – ако иска да се утвърди като водеща фигура, той трябва да насочи ресурсите си за разширяване влиянието на партията в районите, където тя практически отсъства, а не да „пазарува“ актива в традиционните райони.
По този начин Доган се възползва от активно разпространяваните внушения (вероятно инспирирани от самия Пеевски), че един нов (и точно определен) председател-българин е в състояние така да разшири влиянието на движението, че да го превърне, ако не в първа, то поне във втора сила в нашата политика. (Нека припомним само едно изявление на Андрей Райчев: „Представете си, че Пеевски успее да поведе ДПС в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България?“) На практика Доган казва на Пеевски: „Тук е Родос, тук скачай!“, т.е. предлага му да покаже какво може, но с предупреждението
да не разчита главно на досегашните методи.
А това вероятно е неразрешима задача.
Писмото на Доган обаче засяга и много важни външнополитически въпроси. Неговата теза за променящия се към „легитимна многополюсност“ политически свят и за предизвикателствата на геополитическия контекст е много по-мащабна и вероятно заслужава по-внимателен прочит и проследяване на курса на ДПС във времето. Но тя включва и пряка препратка към крайностите в поведението на Пеевски. Продиктуваната от лични амбиции негова радикална, демонстративна евроатлантическа позиция (може би е по-точно да се каже поза), става вредна за ДПС както във вътрешен, така и в международен план.
Тук трябва да прибавим и прекалено агресивните изявления в подкрепа на Израел, които според информирани източници са предизвикали остра реакция във влиятелни среди в арабския свят, но и в Турция. По редица причини водещите арабски държави и техните елити са много важни за ДПС и лично за Доган. По тази причина той пресича опитите на Пеевски да диктува външнополитическите отношения на движението и предлага този ресор да бъде поверен на Джевдет Чакъров.
Писмото на Доган
не е окончателна „присъда“, а само предупреждение
към Пеевски, затова бе много важно каква ще бъде реакцията на последния. А тя бе колкото светкавична, толкова и неадекватна. Едва ли би могло да има по-лоша идея от това, да копира подхода и езика на Доган, при това по същество оспорвайки част от предложенията на лидера на партията. Очевидно Пеевски не е в състояние обективно да прецени ставащото, защото избира ролята на опърничав фаворит с чувство за недосегаемост.
Но такива в ДПС бързо ги укротяват, независимо от моментните им възможности и амбиции. Втори Доган не е имало и няма да има, а най-малко за такава роля може да претендира Пеевски.
