“Има две дружества, чиито цени на водата надхвърлиха социалната поносимост – това са дружествата във Видин и Ямбол, а в област Разград цената е много близо до прага на социална поносимост”. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов по време на изслушването в парламента за покачването на цените на водата средно с 15 процента от 1 януари тази година. Думите на Иванов бяха по повод въпрос на депутата от БСП Манол Генов.
“Когато дружествата представиха своите бизнес планове до 1 юли 2021 година, т. е. шест месеца преди започване на следващия петгодишен регулаторен период, имаше 10 от 28 области в страната, при които предложената от дружеството цена надвишаваше социалната поносимост – Монтана, Ловеч, Търговище, Разград, Силистра, Видин, Хасково, Шумен, Кърджали и Сливен”, каза шефът на КЕВР. След кореспонденция с енергийния регулатор на всички тези дружества се е наложило да намалят цената, като намалят прогнозните разходи за електроенергия, възнаграждения и инвестиции.
Според Иванов решението не е дружествата да продължават да намаляват прогнозните разходи, за да влязат в социалната поносимост, а да се въведат водни помощи. Това изисква Народното събрание да гласува промени в закона и да се даде възможност на социално слаби хора да ползват водата като всеобщо благо за своите хигиенни и домакински нужди, а останалата част от водата да бъде на цена, която отговаря на разходите за нейното доставяне, отвеждане и пречистване. Това, според шефа на КЕВР, ще позволи самият регулатор да работи за по-справедливо разпределение на средствата, необходими за функционирането на ВиК операторите.
Павела Митова от “Има такъв народ” попита защо има дружества без одобрени бизнес планове. А председателят на енергийния регулатор отговори, че само две дружества са без планове – “Софийска вода” и ВиК-Кресна. “Софийска вода” е изпратила плана си на 7 ноември миналата година и предстои КЕВР да излезе с решение по него.
“За ВиК дружествата няма лицензионен режим както в енергетиката, който да даде възможност при неизпълнение на изискванията в лицензията, тя да бъде прекратена”, посочи Иванов в отговор на въпрос на Веселин Вешев от „Възраждане“. Депутатът попита в коя област точно как се е повишило качеството на ВиК услугите, за да бъде оправдано драстичното увеличение на цените на водата.
В рамките на своите правомощия КЕВР санкционира дружествата за неизпълнение на показателите за качество и на инвестиционните им намерения. Освен това КЕВР ежегодно извършва проверки и постановявала санкции на дружествата, които не са изпълнили показателите, като тези за качеството на водата били в бизнес плановете. А когато има аварии, енергийният регулатор прави извънредни проверки, дава указания на дружествата, посочи шефът на Комисията.
По повод жалбите, че на места няма достатъчно налягане на водата и ритмично подаване Иванов припомни, че преди 10 години в десетгодишен план за развитие на ВиК сектора е било посочено, че са необходими 11 млрд. лева, за да може ВиК операторите да постигнат показателите, за които става дума сега. А отчетените инвестиции за 2017-2022 година са общо 267 млн. лева при необходими 11 млрд. лева. Не може с тези средства да се осъществи революционната промяна в качеството на ВиК услугите, за което се настоява публично, изтъкна шефът на регулатора.
Борислав Гуцанов от „БСП за България“ попита има ли смисъл от Българския ВиК холдинг, в който са налети 1 млрд. лева. Председателят на КЕВР напомни, че холдингът е създаден през 2020 година след голямата водна криза в Перник, и при създаването му е финансиран с 1 млрд. лева. Но въпросът какво е свършил за тези три години трябва да бъде отнесен към принципала на дружеството – Министерството на регионалното развитие.
