Политиката на ЕЦБ е насочена към завръщането към средносрочното ù целево равнище от 2%.
Рисковете за икономическия растеж в еврозоната все така клонят към понижаването му. Възможно е растежът да бъде по-нисък, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. Това е записано в „Икономически бюлетин“, издаван от Европейската централна банка. Изданието съдържа анализ на състоянието на икономиката и на рисковете за ценовата стабилност. БНБ превежда и публикува бюлетина на интернет страницата си от 2007 година. Централните банки на държавите членки извън еврозоната имат задължението да превеждат и да публикуват извадка от броевете на новия бюлетин, издавани през март, юни, септември и декември.
По-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на търговията в глобален мащаб също биха могли да окажат неблагоприятно влияние върху растежа в еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Средния изток са основни източници на геополитически риск. В резултат на това доверието на предприятията и домакинствата по отношение на бъдещето би могло да се понижи. Възможно е растежът да бъде по-висок, ако увеличението на реалните доходи доведе до по-големи разходи от предвижданото, или ако световната икономика отбележи по-силен от очаквания растеж.
Рисковете за по-висока инфлация включват засиленото геополитическо напрежение, което би могло да предизвика поскъпване на енергоносителите в краткосрочен план, както и екстремни метеорологични явления, които биха могли да тласнат нагоре цените на храните. Има също така вероятност инфлацията да се окаже по-висока от предвиденото, ако инфлационните очаквания надвишат целевото равнище, определено от Управителния съвет на ЕЦБ, или ако заплатите и нормата на печалбата нараснат с повече от очакваното.
И обратно, инфлацията изненадващо може да се окаже по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното или икономическите условия в останалия свят неочаквано се влошат, евентуално отчасти и поради неотдавнашното засилване на геополитическите рискове
На заседанието си на 14 декември 2023 г. Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на Европейската централна банка. Макар инфлацията да спадна през последните месеци, тя вероятно отново временно ще се повиши в краткосрочен план*.
Според макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на Евросистемата от декември 2023 г. се очаква инфлацията плавно да намалява през цялата 2024 г., преди да се доближи през 2025 г. до целевото равнище от 2% на Управителния съвет. Като цяло експертите на Евросистемата очакват общата инфлация да бъде средно 5.4% през 2023 г., 2.7% през 2024 г., 2.1% през 2025 г. и 1.9% през 2026 година.
В сравнение с макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември 2023 г. това представлява ревизия в посока понижение за 2023 г. и особено за 2024 година.
Управителният съвет на ЕЦБ е решен да осигури своевременното завръщане на инфлацията към средносрочното ù целево равнище от 2 процента. Въз основа на текущата си оценка Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнища, които, ако бъдат поддържани достатъчно дълго време, ще допринесат съществено за постигането на тази цел.
Бъдещите решения на Управителния съвет ще гарантират определянето на основните лихвени проценти на достатъчно рестриктивни равнища толкова дълго, колкото е необходимо, отбелязват от Европейската централна банка.
*Данните, включени в този брой на „Икономически бюлетин“, са към 13 декември 2023 година.
